вместо козунаци – пътешествие

Голямото Великденско бъркане, месене, печене и боядисване тази година заменихме с пътешествие и да си призная никак, ама никак не съжалявам 😉 . Организацията се стече в последния момент, защото планираният за заминаване ден някак дойде прекалено бързо и успя да ни изненада, но пък се получи вълшебно – с помощта на много влакове, един ферибот и един самолет за десет дни успяхме да видим Венеция, Верона, Милано, Лондон, Дувър, Кале, Дижон и Цюрих.

Но за пътешествието ще разказвам в следващия пост, този ще бъде само вкусен. Не съжалявам, че пропуснах месенето на козунаци, защото преди празника успях да опитам доста от рецептите, които си бях набелязала, а в различните градови вкусих неща, които отдавна дразнят въобръжението ми.

Италия отново ме покори с фокачите си, не толкова с пицата, макар да съм й голям любител. Фокача с маслини, с пармезан, с доматчета, с лук, на малки кръгчета или плоски парчета – ароматна, пухкава, леко хрупкава отвън и с нежна сърцевина. Във Верона открих съвършените кроасани с пълнеж от кайсиево сладко – леко сочни и с ароматна глазура, чудесен акомпанимент на силното еспресо.

В Лондон нямаше как да пропусна известните hot cross buns, които се сервират там традиционно за Великден – малки пухкави питчици, с аромат на канела и боровинки. Да си призная не ме впечатлиха особено, но може би не съм попаднала на идеалните или просто упорито свързвам канелата с Коледа.

Едно посещение в Националната галерия напълни душата ми с изкуство, а спретнато подредените в кафенето сладкиши за следобедния чай задоволиха и вкусовите ми рецептори. Най-после опитах лимонова тарта, която все отлагам да си направя вкъщи, защото ще трябва да си я ям сама – маслена коричка, нежен лимонов пълнеж и освежаващо киселичка, сякаш похапваш резени лимон, поръсени със захар. Д. се спря на многооо шоколадов сладкиш, с кадифена сърцевина и горчиво какао. Чаят, да си призная, го пропуснахме, но и капучиното свърши идеална работа 🙂 .

Любимите ми сладки шортбред също не бяха подминати, но най-много ми харесаха онези на съвсем тънки кръгчета, леко хрупкави и според описанието ръчно направени с био продукти.

О! И мога да напиша ода за пленителната английска закуска от бъркани яйца, телешко кюфтенце, картофено кюфте и препечен английски мъфин с масло… Звучеше ми ужасяващо, но се оказа изключително вкусно, с меки аромати и засищащо за почти цял ден бродене из забележителностите на града.

В Дижон се сдобих с малко бурканче от прочутата им горчица с добавка на провансалски подправки, която очаква специалните си пет минути слава, за да бъде опитана. Разнообразието на горчици, което се ширеше на съботния открит пазар там ми докара световъртеж – с вино, с чесън, с добавка на ким и артишок, със сушени боровинки, диви гъби или естрагон…

Великден посрещнахме в Цюрих със закуска в хотела, която ни изненада с боядисани яйца и козунак във вид, който е популярен в Западна Европа за празника. Не особено сладък обреден хляб, без конци и леко сбит, но намазан с масло и малиново сладко е прекрасен.

Ароматът на непознати сладкиши за мен си остава неизменна брънка от всяко пътешествие, редом с удоволствието да се отпусна на седалката във влака и да очаквам с нетърпение всяко ново място. Вкусно, непознато, шумно, със свой специфичен аромат, душа и магично настроение.

 

You may also like...