Брауни с карамел

Интересно нещо е човешкия вкус. Като малка обичах млечен шоколад с лешници и всичко карамелено, но искрено ненавиждах чушки и патладжани. Сега няма сила, която да ме спре при срещата ми с печени пиперки или с любимия ми патладжан с моцарела и доматен сос, мм. За сметка на това млечния шоколад, особено с ядки, ми се струва отблъскващ, а карамелът е някъде на последното стъпало в избора ми на сладости.

За първи път прочетох за dulce de leche преди доста години в учебника си по история на Латинска Америка. Там се разказваше как редом с горчивата какаова напитка от стотици години жените приготвяли и друг упойващ десерт – на бавен огън, в продължение на няколко часа, варяли мляко със захар до получаването на този гъст и лепкав карамелен крем. Тогава така и не открих рецепта, а и на пазара не се предлагаше нищо готово, което да напомня за желания вкус, но май никога не забравих за дулсе де лече, запленена от красивото му име. Сладко от мляко.

Сега вече знам как да си го приготвя сама, но варенето на консерва кондензирано мляко за поне 4 часа, която трябва да се наблюдава непрестанно да е залята с вода, ми се струва непосилна задача за твърде разсеяната ми натура. Всъщност всичко на котлон готвя така – слагам тенджерата, изсипвам продуктите и отивам в другата стая, като почти веднага забравям, че правя супа например. След около 30 мин. изведнъж се сещам и нахлувам запъхтяна в кухнята, с надеждата все пак супата все още да става за нещо… Това е само една от причините тук да има много повече рецепти на сладкиши, отколкото на основни ястия 😀 .

Та, разгледах толкова много снимки на избухнали консервни кутии, които не са били покрити добре с вода, на опръскани тавани и шкафове с карамелена маса, че се отказах да изпитвам собствената си съсредоточеност за сметка на прекрасните бели стени. За радост на всички като мен, дулсе де лече вече се продава готово в бурканче, а в руските магазини има консерви с еквивалента му, наричан варена сгущенка.

И така вече нямах оправдание да не приготвя нещо с него. Първо се сетих за класическите и прекрасни сладки Алфахорес, но после видях в блога на Дейвид Лейбовиц едни умопомрачителни снимки на брауни с дулсе де лече… и дилемата беше решена.

На пръв поглед това си е обикновен влажен шоколадов сладкиш, но какво се случва, когато добавим сладкото от мляко? Част от него се спуска в сърцевината на десерта, превръщайки се в малки кратери от сладост, които изненадват през няколко хапки, а останалата част се запича в невероятна карамелена коричка, която напомня за хрупкавостта на шоколад с морска сол.

Брауни с dulce de leche

Източник: David Lebovitz

  • 115 гр. масло, нарязано на парченца
  • 170 гр. натрошен натурален или полусладък шоколад
  • 3 с.л. какао
  • 3 яйца
  • 200 гр. захар
  • 140 гр. брашно
  • ванилия
  • 100 гр. дулсе де лече
  • 100 гр. орехи пекан, по желание (аз сложих обикновени)

Фурната се включва да загрява на 175 градуса. Правоъгълна тавичка (не много голяма) се застила с хартия за печене.

Маслото, шоколадът и какаото се разтопяват заедно на бавен огън при непрекъснато бъркане. След като е готова сместа се оставя да се охлади леко. С миксер се разбиват на пухкав крем яйцата със захарта. Към тях се прибавя шоколадовата смес и малко по малко брашното с ванилията, разбърква се хубаво, докато се получи гъсто кексово тесто. Накрая се добавят ядките.

Готовата смес се изсипва в тавичката. Отгоре се разпределя карамелът като се сипва по чаена лъжичка на десетина различни места. След това внимателно с нож и кръгови движения се разбърква само на повърхността, за да се разнесе неравномерно. Сладкишът се пече около 35 мин. – сърцеивната му трябва да остане влажна.

Сервира се с топка сладолед, бита сметана или се начева директно от тавата, след като се е охладил много добре 😉 .

 

You may also like...

20 Responses

  1. big_al says:

    Спрете да публикувате подобни статии, станах 120 кила 🙂

  2. Ани says:

    Ирка, би трябвало да се въздържам от такива сладки изкушения, обаче ще ти призная – твоят блог е единственият, който ме вдъхновява веднага да пробвам рецептите.
    Още преди да съм дочела постинга, вече тичам към купата, яйцата, какаото и прочие. Буквално излетях натам, импровизирайки нещо топло, вкусно, пухкаво и хрупкаво. Тежко на джинсите ми! ;-)))

  3. Alia says:

    big_al, понасям вината! 🙂
    Ани, много се радвам, аз да си призная сладкишите дето ги правя не ги ям, само опитвам по малко, защото всякакви подобни сладости са ми противопоказни, за съжаление… Но пък не страдам, обичам да храня другите. А браунито и без карамела ще стане чудесно, ако нямаш търпение да опиташ 🙂 . Поздрави!

  4. Ани says:

    Да, наистина е чудесно. Също предпочитам да радвам другите и обикновено нямам проблем да не ям от сладкишите, които приготвям. Но точно днес искрено ми се ядеше нещо сладко.

  5. Alia says:

    Ти определено нямаш нужда от такива ограничения, радвам се, че сладкишът ти е доставил удоволствие! 🙂

  6. Ptirinha says:

    още не бях дочела рецептата, когато в главата ми се зароди желание да посетя руския магазин!!! 🙂

  7. fam says:

    Сърцето и небцето ми едва понасят последната снимка 🙂

  8. Dani says:

    И аз открих скоро това изкусително мляко,
    а брауните с него са приказка!

  9. Lina says:

    А как само се е разтекъл соса…..приказка, при-каз-ка…не за първи път ти казвам че ти си моята фея на десертите, кифличките и въобще моята кулинарна фея 🙂 Прекрасен, слънчев и усмихнат уиекнд от мен!

  10. Alia says:

    Благодаря ви момичета, пожелавам ви много сладък, уханен и топъл уикенд! 🙂

  11. Michel says:

    “Спрете да публикувате подобни статии, станах 120 кила”

    Мммм, подкрепям… Станахме 120 кила верно, като ти четем блога… 😀

    Вярно, това е похвала (значи е добър) но за нас не е убаво… 😛

  12. Ptirinha says:

    Посетих руския магазин, направих браунито, почти свърши!
    Рапорт даден :)))))

  13. Alia says:

    Ptirinha, рапорт приет! :)) Много се радвам, че се е харесало!

  14. roc3n says:

    сервирайте с топка ванилов сладолед и полято с горещ шоколад. страхотно е!

  15. Alia says:

    roc3en, много си прав, комбинацията е невероятна! 🙂

  16. Албена says:

    Достатъчно ми е само да чета рецептите, за да ми се сгрее сърцето. А и сега нямам много подръчни средства за готвене на брауни, но си запазвам рецептата за по-добри дни. Много благодаря!

  17. gerry says:

    zdravei to4no tazi recepta za tova brauni s vareno kondenzirano mlqko tursq ot meseci …no samo iskah da popitam kude moga da namerq gotovoto dulce de leche ili otkude si go kupuva6 ti …
    mn blagodarnosti za receptata :)(:

  18. Alia says:

    Здравей, Гери! В момента не живея в България, но знам със сигурност, че го има в така популярните руски магазини – там е в консерва и се нарича “варена сгущенка”. А ако си от София, можеш да го намериш ето в това магазинче: http://www.facebook.com/pages/%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BD-%D0%9F%D0%BE%D0%B4%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BA%D0%B8Spice-Shop/189514408600?sk=info

  19. Рокси says:

    Това е най вкусният браунис ( брауни или браунис?) сладкиш, който някога съм правила или опитвала.
    С кондензираното мляко действах на принципа ‘който е предупреден, е въоръжен’ и сложих кутийката да ври в най голямата възможна тенджера, пълна с поне 5 литра вода. Никаква опасност от извиране:)

  20. Alia says:

    Рокс, ти си моята гордост 🙂 Радвам се, че се е получило варенето и ви е харесъл сладкиша после! А за брауни-то, май “браунис” беше в множествено число, за вече нарязаните парченца, а инак цялостно е “брауни”. Но като нищо може да бъркам, важното е да е вкусно, на кой му пука за името 🙂 .

Leave a Reply