За жените, с любов

Когато бях ученичка, баща ми често ми задаваше въпроса дали “в ето тази ситуация, ако зависеше от мен” бих сложила началото на война. Представете си се в ролята на президент, премиер или главнокомандващ, който смята, че има опасност и трябва да вземе такова решение. Аз, като виден пацифист, за какъвто съм се обявала винаги, първоначално отговарях разпалено: Не! В никакъв случай! Трябва да има и друг начин. Защото насилието, било то към мъже или жени, към един народ, ми изглежда кощунство.

После баща ми ми казваше, че в политиката и на война общочовешките морални норми не важат. И аз се замислях, опитвах се да си се представя над себе си и да взема решение. Признавам, че все още не мога да дам категоричен отговор.

Защо си мисля точно за това днес? Всъщност тръгвам от поредната доза блогърски и форумни оплаквания, от споделени статуси във Фейсбук, които се възмущават, че 8 март се е комерсиализирал. От жени, които се чувстват обидени, че днес се продават цветя с кофи и мъжете се чувствали длъжни да им подаряват букети, парфюми или да ги водят на вечеря. Мъжете, в по-голямата си част, кротко си мълчат, докато отмине бурята.

И това всъщност не е само днес. Така е на 14 февруари, на Коледа, на Великден, на 1 юни, на 15 септември, на 3 март, на 1 март и на Нова година. Все на някой нещо му бърка и човек ще рече, че всички ние не искаме да имаме празници, пък макар и доста поокичени, предпочитаме един стерилен, феминизиран свят, в който всички се трудят на равна нога до изнемога и накрая свършваме (ако е възможно по едно и също време, за да има равенство!) там, където ни е мястото. Амин.

Малко преди да почине, дъщерята на Исабел Алиенде – Паула, казва на майка си: “Вече сме в 21 век, време е да се откажеш от феминизма, старомодно е!”. А тя й отговаря: “За нас с теб, може и да е отживелица, но има хиляди жени по света, за които не е”. И аз съм съгласна.

Но феминизъм ли е изсмуканото от пръстите негодувание срещу няколко дни в годината, срещу телевизионни реклами, които унижават жените, защото обясняват, че те обичат шоколад, имат ПМС и лекуват лошото си настроение с пазаруване?

Аз съм жена и понякога си лакирам ноктите, Господи, дори си купувам дрехи и обичам да ме водят на вечеря, да ми задържат вратата и да ми подадат палтото. Не, не се чувствам унижена от факта, че правя вечеря на мъжа си, както и той не се чувства унижен да изчисти с прхосмукачката. Аз обаче съм късметлийка.

Има хиляди жени по света, които нямат този късмет. Нямат право да работят, лежат в затвори, защото нямат съпрузи “да ги пазят от прегрешение”, били са бити и убивани по всевъзможни насилствени начини, рязани са носовете и половите им органи, изтръгвани са децата от ръцете им, замервани са с камъни, не могат да пътуват сами, нямат право да държат паспорта си в ръка, да показват лицето си, да говорят с мъж или да го поглеждат в очите, да учат, и дори да си представят, че съществува някакво спасение.

На фона на всичко това, псевдофеминизма на толкова дами от обкръжението ми ми носи единствено и само горчив вкус в устата. Не, аз не вярвам във феминизма, като битка за правата на жените. Вярвам в правото на всяко човешко същество да се докосне до свободата, да може да взема само решенията си и да си носи последствията, да бъде късогледо или смело, да живее по избрания от него начин. Без значение мъж или жена.

Вярвам, че след това идва магията на половете. А ние жените май започнахме да забравяме, че притежаваме съкровената способност да създаваме дом, да омесим хляб с ръцете си, да дадем живот, да бъдем любов и нежност, да утешаваме, да даваме криле, да откъсваме от сърцето си, да преглъщаме и да бъдем човечни много по-лесно, отколкото мъжете, втурнали се в битка.

И не, не смятам късата коса, панталоните и ниско изрязаните нокти, презирането на 8-ми март и отвращението към цветята за висша форма на феминизъм, който ще спаси света и всички онези жени, които не ги е еня за това дали мъжът им по задължение им носи подарък, а си задават само и единствено въпроса дали ще бъдат живи утре.

Вярвам, че думата, която е нужна на днешното време не е феминизъм, а хуманизъм.

You may also like...