За жените, с любов

Когато бях ученичка, баща ми често ми задаваше въпроса дали “в ето тази ситуация, ако зависеше от мен” бих сложила началото на война. Представете си се в ролята на президент, премиер или главнокомандващ, който смята, че има опасност и трябва да вземе такова решение. Аз, като виден пацифист, за какъвто съм се обявала винаги, първоначално отговарях разпалено: Не! В никакъв случай! Трябва да има и друг начин. Защото насилието, било то към мъже или жени, към един народ, ми изглежда кощунство.

После баща ми ми казваше, че в политиката и на война общочовешките морални норми не важат. И аз се замислях, опитвах се да си се представя над себе си и да взема решение. Признавам, че все още не мога да дам категоричен отговор.

Защо си мисля точно за това днес? Всъщност тръгвам от поредната доза блогърски и форумни оплаквания, от споделени статуси във Фейсбук, които се възмущават, че 8 март се е комерсиализирал. От жени, които се чувстват обидени, че днес се продават цветя с кофи и мъжете се чувствали длъжни да им подаряват букети, парфюми или да ги водят на вечеря. Мъжете, в по-голямата си част, кротко си мълчат, докато отмине бурята.

И това всъщност не е само днес. Така е на 14 февруари, на Коледа, на Великден, на 1 юни, на 15 септември, на 3 март, на 1 март и на Нова година. Все на някой нещо му бърка и човек ще рече, че всички ние не искаме да имаме празници, пък макар и доста поокичени, предпочитаме един стерилен, феминизиран свят, в който всички се трудят на равна нога до изнемога и накрая свършваме (ако е възможно по едно и също време, за да има равенство!) там, където ни е мястото. Амин.

Малко преди да почине, дъщерята на Исабел Алиенде – Паула, казва на майка си: “Вече сме в 21 век, време е да се откажеш от феминизма, старомодно е!”. А тя й отговаря: “За нас с теб, може и да е отживелица, но има хиляди жени по света, за които не е”. И аз съм съгласна.

Но феминизъм ли е изсмуканото от пръстите негодувание срещу няколко дни в годината, срещу телевизионни реклами, които унижават жените, защото обясняват, че те обичат шоколад, имат ПМС и лекуват лошото си настроение с пазаруване?

Аз съм жена и понякога си лакирам ноктите, Господи, дори си купувам дрехи и обичам да ме водят на вечеря, да ми задържат вратата и да ми подадат палтото. Не, не се чувствам унижена от факта, че правя вечеря на мъжа си, както и той не се чувства унижен да изчисти с прхосмукачката. Аз обаче съм късметлийка.

Има хиляди жени по света, които нямат този късмет. Нямат право да работят, лежат в затвори, защото нямат съпрузи “да ги пазят от прегрешение”, били са бити и убивани по всевъзможни насилствени начини, рязани са носовете и половите им органи, изтръгвани са децата от ръцете им, замервани са с камъни, не могат да пътуват сами, нямат право да държат паспорта си в ръка, да показват лицето си, да говорят с мъж или да го поглеждат в очите, да учат, и дори да си представят, че съществува някакво спасение.

На фона на всичко това, псевдофеминизма на толкова дами от обкръжението ми ми носи единствено и само горчив вкус в устата. Не, аз не вярвам във феминизма, като битка за правата на жените. Вярвам в правото на всяко човешко същество да се докосне до свободата, да може да взема само решенията си и да си носи последствията, да бъде късогледо или смело, да живее по избрания от него начин. Без значение мъж или жена.

Вярвам, че след това идва магията на половете. А ние жените май започнахме да забравяме, че притежаваме съкровената способност да създаваме дом, да омесим хляб с ръцете си, да дадем живот, да бъдем любов и нежност, да утешаваме, да даваме криле, да откъсваме от сърцето си, да преглъщаме и да бъдем човечни много по-лесно, отколкото мъжете, втурнали се в битка.

И не, не смятам късата коса, панталоните и ниско изрязаните нокти, презирането на 8-ми март и отвращението към цветята за висша форма на феминизъм, който ще спаси света и всички онези жени, които не ги е еня за това дали мъжът им по задължение им носи подарък, а си задават само и единствено въпроса дали ще бъдат живи утре.

Вярвам, че думата, която е нужна на днешното време не е феминизъм, а хуманизъм.

You may also like...

13 Responses

  1. Dani says:

    Толкова хубаво си го казала 🙂
    Напълно съвпада с моето разбиране!
    Хубава вечер!

  2. Да се отчета и аз като съвпадаща 🙂

  3. Еос says:

    Феминизъм и еманципация са ми много самотни думи. Отгледана съм и възпитана в обикновено семейство – майка, баща, а по-късно и по-малък брат. С всяка частица от себе си се надявам, че ще мога и аз да повторя тази матрица.

  4. Kaenni says:

    Поздравления за добрия пост. Ей такива мисли ми се въртят често в главата, но не мога да ги подредя, а и вече рядко ми се удава възможност да говоря български.
    Аз се считах доста време за феминистка, обаче самопровъзгласени такива наложиха едни други образи.
    Аз няма как да обясня на такава патка, че реклами, списания и вицове, козметика и фитнес не са обществен враг номер 1. Нито пък са празниците и поводите хората да си разменят добра дума, да направят мил жест към някого.

    Страшното е, че и до днес азиатци, живеещи в чужбина (за Англия специално е така), женят насилствено 16-годишните си дъщери и те горките са така примряли от страх, че даже не смеят да се оплачат (а иначе организации и полиция веднага ще им съдействат и изкарат от средата им).

    Никаква феминистка не съм аз, защото полагам грижи за външния си вид, обичам да готвя за мъжа си, че и държа врата да ми се отваря. 🙂

  5. Alia says:

    Kaenni, никога не съм си мислила, че феминизмът се изразява в това да караш трактор и да не умееш да готвиш 🙂 . Както казваш проблемите са много по-сериозни и плашещи от рекламите в женски списания. И наистина – аз вярвам в празниците, във всеки един възможен момент да кажеш добра дума, да направиш мил жест и да доставиш усмивка. Това няма нищо общо с еманципацията, феминизма и женските права…

    Всъщност от толкова пеняване по-горе забравих да честитя, затова сега: Честит празник, мили дами! Пожелавам ви сили да бъдете винаги себе си 😉 .

  6. Kaenni says:

    Честит празник. 🙂

    Като стана дума за празници, тук много се тачи Mother’s day, а напоследък и Father’s day.
    Правят се специални промоции в ресторанти, клубове и т.н. за дъщери+майките им, синове+майките им и т.н.
    Консумеризъм или не, аз с удоволствие бих завела майка си на разточителен брънч и разходка, ако беше физически възможно.
    Хората, които отричат подобни действия, защото трябвало да се практикуват всеки ден, сигурно имат ужасно много свободно време.
    С натоварени ежедневия и графици, няма лошо да се поспираме и сещаме за хубавите неща, защото календара го е напомнил. По същата логика и рождени дни да не празнуваме, а да се държим сякаш всеки ден е такъв. 😉

  7. Alia says:

    Ех, че хубава идея, и аз бих завела майка си, а и себе си на един разточителен брънч, мм. Само без бъбречета, моля 😀 . А за консуматорското общество – всеки си има глава на раменете и може да прецени какво би желал да има, колко вещи или удоволствия иска да притежава, би трябвало да може да се контролира, а не да обвинява, че “ни подмамват с изкусителни предложения и ни превръщат в консуматори”. И наистина по логиката на повечето хора, които се оплакват от празници, трябва да нямаме никакви.

    Иначе освен свободно време, за да правиш нещо хубаво всеки ден, ти е нужна и много воля, а малко от нас я притежават. Аз определено не, когато трябва да прекарам 12 часа в офиса…

    Kaenni, много ми е приятен задочния ни разговор тук и се радвам да те открия за себе си 🙂 .

  8. Kaenni says:

    Благодаря 🙂
    Аз блогвах преди 5-6 години, но ме отвя в други посоки, но помня че още тогава ти имаше блог. После май спря да пишеш за дълго време?
    Та връзката ми с България общо взето е блогосферата, но напоследък се зачитам само в готварските постове, че само там виждам нещо идейно.
    Убил ми се е вкуса да търся негативното, развали ме Запада! 😛

  9. Ирина, може би ти си в среда, където жени се изживяват като псевдофенимистки, но като се замисля, че много близки до мен жени са били дълги години нещастни поради това, че са се родили жени, а не момчета, както бащите им са се надявали, че след това са били незачитани в собственото им семейство, след това в семейстовото на съпруга им, а в същото време са били подценявани и на работното място, си мисля, че има смисъл да си припомняме, че 8-ми март е за равните права на жената като човешко същество, за това (както и ти споменаваш по-горе), че става дума за хуманност. И при някои днес това може да е поза, а при други да има голям смисъл.
    Все пак говоренето за този празник има смисъл, дори, ако по някакъв късмет на съдбата сме в перфектната семейна или професионална среда. Много от нас не са били, не са или няма да бъдат. И не трябва да ходим до Афганистан, за да го видим. Това, заради което повдигам дума по въпроса въобще е, че виждам, че много жени в България не го и осъзнават. Не осъзнават, че вършат 2/3 от работата, а получават по-малко от 50% от възнаграждението (не само монетарно, но и като признание). И така е с тях до края на живота им. Само защото са имали “късмета” да се родят от слабия пол.
    А иначе съм с две ръце за хуманното отношение и към мъже и към жени (и към деца и възрастни хора, тъй като те пък спадат в една друга или същата категория на възприемани като слаби от обществото).
    Поздрави и честит празник и на теб! Цвете и поздрав е винаги хубаво човек да получи, независимо от деня :).

  10. Alia says:

    Kaenni, жалко е наистина, че вече не блогваш. А аз да, бях спряла за изветсно време, поради липса на вдъхновение, но сега му се радвам отново и се надявам скоро да не ме напуска 🙂 . Иначе това е най-доброто разваляне, което може да донесе Запада, определено 😉 .

    Станимира, много ми хареса твоя пост по темата. Иначе съм съгласна с това, което казваш – разбира се, че не е нужно да отидем в Афганистан, за да срещнем насилието над жени, не съм и казала подобно нещо. Обаче смятам, че ние българките до голяма степен сме късметлийки в това отношение – все повече жени заемат ръководни постове, разделят се със съпрузи, които упражняват насилие над тях и т.н. Работила съм през една голямата част от трудовия си стаж основно с мъже, в мъжка сфера и ако съм била недооценявана, то е било по-скоро заради личностните ми характеристики, много рядко заради пола ми. Не казвам, че обратното не се случва, разбира се, щом не се е случвало на мен. Искам да кажа, че вярвам, че става все по-голяма рядкост и все повече жени постигат успехи и признанието, което заслужават.

    Много по-често срещам дискриминация в работата например на възрастова основа – и към жени, и към мъже. Или пък на базата на ксенофобизъм и дори расизъм. Да не говорим за диксриминацията на база материално състояние, принадлежност към определени среди, външен вид, сексуална ориентация и т.н. Затова и вярвам, че еманципацията и феминизмът в първоначалната си идейна форма вече не вършат работа, а много по-нужен е хуманизмът, като основа на отношенията.

  11. От доста време се каня и все не стигам да отговоря. Ирина, съгласна съм с написаното от теб и преди и като отговор. Може би имах малко по-различна гледна точка, но съм съгласна с написаното, особено с последния параграф.

  12. Ilko Maximov says:

    We have two daughters.Since early childhood we installed in them integrity,respect for the law and the individual and the belief,that they can do things better,than any man can.They grew up to be very independant,self confident and successful young ladies,who not only support the women's causes,but the human's and the animals' rights too.I am very proud of them and consider them to be my greatest achivement.

  1. 8 March, 2011

    […] ние го взехме като ден на майката, пък сега… продавачът на сандвичи в лобито ми пожелава разни работи, докато […]

Leave a Reply