Кралят на речта

Киното ми липсва. Фактът, че очарованието му ме докосна на късна възраст (едно време с брат ми все спорехме кое е по-смислено и интересно – да се четат книги или да се гледат филми, познайте на кое държах аз 😀 ), най-вероятно е причината да съм доста непретенциозен зрител – мога да изгледам почти всяка лента, дори и най-отегчителните и нямам нищо против да хрупам пуканки. Без тях не се чувствам по-възвишена и елитарна, така че не, не си ги спестявам и не се възмущавам на чуждото хрупане.

Европейското кино обаче ми е слабост, начело с испанското и британското, което гледам повече за душата, докато всичко останало просто освобождава ума ми, без да ми носи особени негативи или позитиви. Когато ми се наложи да започна да пиша за филми ми беше трудно да гледам една продукция наистина критично, защото все ми се искаше да го правя за удоволствие, но тогава пък нямаше как да се роди статия, а се получаваше само субективно мнение.

И понеже киното ми липсваше, а и вече не пиша за него, та мога спокойно да си гледам за удоволствие, да се разсейвам и просълзявам, когато ми се наложи, снощи с Д. пенетрирахме в дебрите на немските киносалони и се сблъскахме с прекрасния Колин Фърт в “Речта на краля”.

Изборът ни, колкото желан, толкова е и случаен, т.е. нямахме много възможности, защото в Германия всички филми се озвучават на немски (за мой дълбок потрес), но в едно от кината се оказа, че има цели три ленти с оставен оригинален език и субтитри. Самият кинокомплекс се оказа доста интересен – отвън трудно се познава какво е, защото през стъклата се виждат само кафенета и ресторанти, сградата е голяма, но залите са доста малки и седалките ужасно тесни. Близостта на съседа по столче е наистина близка. Но пък нещата за похапване са доста разнообразни, а количествата огромни и разбира се има бира, много варианти бира и сладолед.

Но да се върна на “Речта на краля”. Сигурна съм, че филмът ще получи поне няколко награди Оскар, но дори и това да не се случи Колин Фърт веднага получава моя личен приз за най-добра мъжка роля с превъплъщението си в крал Джордж VI. Езикът на филма е по британски изтънчен и със съвършен тънък хумор, но в него има и нещо много топло, лично и специално, скрито в приятелството, което избухва между Бърти (т.нар. на галено бъдещ крал) и “самозвания” доктор Лайнъл (Джефри Ръш).

Не очаквайте кой знае колко кралско обаяение или пресъздаден реалистичен дух на военната епоха, в която се развива действието. Героят на Колин Фърт обаче е изключително сложен и богат хракатер, в който се оплитат срама от говорния дефект на бъдещия крал, леката му арогантност и лична гневливост, смелостта му да се изправя отново и отнове пред съжалението в очите на всички около него и накрая куражът да поеме отредената му роля, въпреки че не вярва в способността си да я изиграе правилно.

Във филма лицето и очите на Колин Фърт успяват да кажат всичко онова, което заекването не позволява на героя му и то толкова успешно, че многокоратно надхвърля окованата си ролята на крал и стига до сърцето по онзи начин, по който ни докосват съдбите на всички хора, успели да преодолят себе си и да бъдат наистина смели, въпреки спиращите дъха им страхове.

И накрая не мога да не да го нарека “кралят на речта”, нали? 😉

 

You may also like...