“Вкусни” книги

Тези дни нямам апетит за вкусове. Имам за думи, за книги, за разкази и за сънища, но нищо определено не ми се яде. Рецептите, които трябваше да опитам през уикенда така и си останаха просто нахвърляни по хвърчащи листове, но пък за днес съм се зарекла да купя брашно и… май ми е време да омеся хляб.

Но думата ми беше за книгите. Обичам да чета готварски книги, които разказват истории, изобщо рецепти, в които има не само сухите точни съставки, а поне мъничко, на върха на лъжичката лично отношение. Тогава вкусът на ястието оживява, тръгва по пътя на въображението ми, търкулва се по езика ми и ароматите му стават истински.

Даже не държа и на точните пропорции. Говорете ми за пралини с бадеми, за нежни маделини, за сусамени гевречета, за карамелизирани лимони, за сладко от зелени домати… нямам нужда от грамажи и чаши, стигат ми няколко красиви думи, за да се запали в мен желанието да потърся нужната рецепта, да я измисля ако трябва и после да я опитвам как се пречупва между пръстите.

И идва ред на някои от любимите ми книги, които разказват вълнуващи истории за страст, горчиво какао, за нар, зелени чушки и тук-таме за мармаладени дяволчета 😉 .

Това е първата ми любов. Помня как я прочетох в оригинал на испански и преглъщах ли преглълащх, стривах на ум какаови зърна, докато пот се лееше по небцето ми, плаках с Тита, когато приготвяше сватбената торта на сестра си, омъжваща се за нейния любим, парих се от лютите й чушки и накрая споделих кибритените клечки, за да разбера как една душа може да събуди живота в огъня.

Следвайки любовта от предния абзац очаквах много от съкровените вкуснотии. За съжаление този сборник с рецепти, макар интересен и увелакетелен, не ме грабна кой знае колко, сякаш писателката е била уморена, предпазлива и пренаситена от горещи аромати и е решила да наблегне на нежното ухание на водата от портокалов цвят. Да си призная така и не посегнах към нещо друго на Ескивел, защото упорито вярвам, че е изляла цялата страст и смелост на вдъхновението си в “Като гореща вода за шоколад”

Рязко скачам от омайността на латиноамериканските вкусове към тънкия (е, понякога не толкова тънък 😉 ) кулинарен хумор на една от най-известните вещици в Света на Диска – Леля Ог. Май и преди съм разказвала как с години се съпротивлявах да чета Тери Пратчет, защото бях заета да се бъхтя над “сериозните книги”, но такива прозрения в два след полунощ, каквито съм получавала над неговите истории, ни веднъж не съм случила с Ницше или Фройд. А готварската книга на Леля Ог с рецептата за джуджешки хляб, който е идеален за убийство на мезето от угоени плъхове и хапчетата от сушени жаби за успокоение, носи не само вкусови наслади, но и пълни със сълзи от смях очи и стомашни гърчове от кикотене. В тази връзка не мога да не цитирам въведението на самата авторка, което е достойно за уважение и подобаващ размисъл: “Казват, че пътят към сърцето на мъжа минава през стомаха му, което само иде да покаже, че и с анатомията са толкова зле, колкото и с всичко останало, освен ако с казаното всъщност не ви дават инструкции как да го наръгате, в който случай по-добрият начин е под ребрата и право нагоре. Както и да е, не живеем в идеален свят и е предвидливо и полезно за младите жени да станат вещи в онези изкуства, които ще възпрат слабохарактерните мъже от забежки. Да се научат да готвят също е от полза…”

“Супата на Кафка” е остроумен сборник от оригинални рецепти, написани в духа на известни писатели, сред които Маркес, Ървин Уелш, Реймънд Чандлър и Греъм Грийн. Най-заслужаващи си за опитване според моя вкус са лучената тарта а ла Чосър, яйцата с естрагон по Джейн Остин и ризотото с гъби а ла Стайнбек . За прочитане си струват всички страници от началото до края.

Понеже Пипи е вечна владетелка на сърцето ми, Карлсон така и не ми стана истински любим. Има нещо доста нахално в този младеж с гащеризон и перка на гърба, не мислите ли? Но пък книжките за него са плод на вълнението, което винаги се събужда в мен, щом чуя за канелени кифлички, любими на Дребосъчето, уханни, прекрасни и мм, с глазура. Но нека не пренебрегваме и малките шведски кюфтенца, зеляти с гъсто кисело мляко и наръсени с чесън, почти като таратор, ама без краставиците.

Сигурно, защото не обичам шоколад (което не мога да кажа за горчивото, истинско какао), но тази книга ми ухае много повече на горена захар и бита сметана. И макар любимата ми от Джоан Харис да е “Петте четвъртини на портокала”, най-вкусна ми е именно “Шоколад”. Заради нея тази зима си купих готварски термометър, за да темперирам и првръщам шоколадовия кувертюр в лъскаво и пищно удоволствие, а в ранно изчезващите следобеди на декември варих на котлона омайни напитки с лют пипер и много, много какао. В нея няма рецепти, но ароматите са така силни и настойчиви, че почти ме заболяваше главата от желание да ги усетя върху устните си.

Не съм опитвала нито една рецепта от тази книга, но самото й четене ми доставя толкова огромно удоволствие, че не се стърпях и промених името на блога си по нея. Нямам и нужда да съм яла нещо от нейните страници, защото пътуването от студените морски брегове на Великобритания, до сухия зной на лавандуловите полета във Франция, съпроводено от стипчиво вино, кулинарни шедьоври и лудостта на един убиец, е истинска наслада за всички сетива на въображението ми.

В историите за Хари Потър освен магия, предизвикателства и много увлекателни приключения се промъкват разни вълшебни вкусотии като желирани плужеци, котелни сладкиши, шербетови лимончета и горещ бирен шейк. Все неща, дето ми се иска да опитам, докато се возя на влака за “Хогуортс”, ама ще да в някой друг живот.

Списъкът завършва с любимата ми, прекрасна и неустоимо сладкодумна Исабел Алиенде, която с тази остроумна книга е првърнала много мои часове от безкрайна скука в неустоимо забавление. Тук има истории, има афродизиаци (които ако не друго, поне развеселяват 😉 ), пълна е с весели напътствия, съкровени истории и много, много любов. Във всяка лъжица, във всеки бульон и в мащерката за соса, само както Алиенде умее да превръща и най-обикновената случка в страстна приказка.

Искрено се надявам да има и други книги като тези, които все още не съм открила, защото би ми било наистина тъжно, ако са създадени толкова малко. Всъщност самата аз имах една за вкусовите страстите на английските крале, чието име не мога да си спомня и така и не открих, но си представете, че е в списъка. А ако вие се сещате за още заглавия, ще очаквам с нетърпение да ги споделите с мен, защото душата ми никога не се насища на най-великолепното ястие, което е срещала – “вкусните” книги.

You may also like...