ръжени сладки с дъх на земя

Напоследък ми ухае на земя, на влажна, препълнена с живот пръст, на разпилени бразди прахоляк и рукнал дъжд, който изтръгва от натежелите гроздове тихи стенания.

Имам книги, които от малка препрочитам поне веднъж годишно, защото обичам световете им да ме обгръщат, да заживявам техния живот и да стъпвам по калдъръмените им улици. Едни от тези книги са най-най-любимата ми тетралогия на Талев, начело с “Железният светилник”. Може би, защото много от героите ми напомнят на мои близки хора, защото ме кара да чувствам земята, да мисля за ръжта и полята, за минали времена, които ми се иска да съм видяла, за другарство и любов, които точно в този си вид  вече не могат да се срещнат.

Човекът, в сърцевината си, не се променя чак толкова много, но сякаш вече е срамно да се говори за честност, за протегната ръка, за сълзи в очите на мъжете и за горди женски сърца. И за земя, за потта на селския труд, за груби ръце и нозе, напукани от суша, жар и крехки желания.

Обичам да мисля за земята, която е многолика, сипкава, с пълнокръвен, уханен дъх. И толкова моя, толкова винаги там.

Тези бисквити не са красиви. Нямат глазура или специално покритие (които да си призная изобщо не харесвам на вкус, макар и да придават прекрасен външен вид), отнемат буквално няколко минути да се забъркат и още толкова да се изядат. Единственото общо, което имат с любимата ми тетралогия, е тъмното ръжено брашно и ароматът им на закъсняло лято, на земя, която се е разлиства под грижата на две неуморни, сухи ръце.

Ръжени сладки

2 ч.ч. ръжено брашно
150 гр.  меко масло
1/2 ч.ч. счукани лешници или орехи
1 ч.ч. кафява захар
1 яйце
1/2 ч.л. сода
настърганата кора на един лимон

Яйцето, маслото и захарта се разбъркват с вилица. Добавят се брашното, счуканите ядки, содата и настърганата лимонова кора. Омесва се тесто, което е хомогенно, меко и лепкаво.

От него се откъсват малки парченца и се оформят топчета с големината на орех, които се нареждат на разстояние едно от друго в застлана с пекарска хартия тава. Може да се оставят с тази форма или да се притиснат отгоре с вилица, за да се сплескат и да се оформи шарка.

Сладките се пекат в предварително загрята фурна на 200 градуса около 10 мин. – трябва да се стегнат и да покафенеят, но да са все още леко меки при изваждането им. След като се охладят се съхраняват в плътно затворена кутия.

Колкото повече стоят, толкова по-ароматни стават, с леко влажна и дъхава сърцевина.

You may also like...

22 Responses

  1. Damayanti says:

    Страхотно си го написала!!!
    По-хубаво няма накъде!
    Бисквитите изглеждат страхотно!
    Дано успея да пробвам тези почивни дни. 🙂

  2. Еос says:

    Харесвам бисквитките 🙂
    Обичам да те чета, усмихваш ме 🙂

  3. Lina says:

    Това което си написала ме завладя и ми напомни точно този мирис който има земята когато е рохка и завали…Пишеш невероятно. Замечта ме а бисквитките изглеждат великолепно

  4. Alia says:

    Благодаря ви, момичета, днес съм в онова особено настроение, което понякога ражда особени неща :)) А сладките са едни от най-вкусните, които съм правила, макар и неугледни :)) .

  5. anima says:

    звучат страхотно 🙂 само да попитам 1 чаена чаша меко масло, разтопено масло ли се има предвид, около 250 гр или по-малко?

  6. Alia says:

    Ивче, използвах от малките пакетчета, които са по 150 гр. масло, размекнато на стайна температура или за няколко секунди в микровълновата, но да не става течно. А иначе мерителната ми чаша е 240 мл. Дано да ви харесат, ако ги направиш 🙂 .

  7. Lety says:

    И казаното и сладките са прекрасни!
    Ще опитам рецептата!
    С благодарност : Лети

  8. Alia says:

    Лети, надявам се да ти харесат! Поздрави и хубав ден 🙂

  9. fam says:

    Страхотен разказ! Сладките изглеждат лесни за такива некулинарки като мен 🙂

  10. estelliana says:

    Нямам търпение да ги направя. Харесвам историите и начина, по който ги поднасяш. Правила съм повечето твои сладки и нито една рецепта не ме е разочаровала:)

  11. “Железният светилник” и за мен е една от най-любимите ми и близки книги, сякаш Д. Талев бърка с нежна лъжица някъде навътре в душата ми и хванал най-нежното и пазеното – обичта към земята, към рода, към честта, към красотата в простите, ежедневни неща, към силата и достойнството да отстояваш позицията си с цената на големи жертви. Благодаря ти, че ме накара да си спомня за тази книга. И аз често се връщам към нея, по принцип чета много бавно и за това рядко започвам нова книга, защото ми трябва време да прочета настоящата, но “Железният светилник” чета всеки път на един дъх и не искам да свършва, за да продължа още малко да живея в нея. А сладките идеално пасват към нея. Още повече, че сега търся рецепти на сладки, които да не са калорични, да са полезни, и тази определено ще я опитам.
    Радвам се, че започна пак да пишеш тук – толкова е приятно да чета! Поздрави!

  12. Alia says:

    @fam, много са лесни и бързи и не изискват никакъв по-специален готварски опит 🙂 .
    @estelliana, радвам се, че са ти харесали моите рецепти и не са те разочаровали!
    @Мариана, аз всъщност така и не мога да реша коя книга от тетралогията ми е най-любима – нито една не искам да свършва, а всяка започната ме вдъхновява, а и всички герои са така създадени, пълни със страст и близки… Поздрави и на теб и хубав ден!

  13. Валя says:

    Хей, наминавам, за да ти покажа този конкурс:

    http://www.instructables.com/contest/candy/

    Наградите са доста приятни, а и с твоите прекрасности си мисля, че няма да е особено трудно да се сдобиеш с някоя от тях 🙂

  14. Lety says:

    Думите ти много ме разчувстваха!
    А бисквитките не издържах и ги направих, невероятно вкусни са!
    За резултата, надникни при мен :))
    Благодаря от все сърце за прекрасната рецепта! Продължавам да следя и чета с огромно удоволствие блога ти, Ирина!
    Поздрав!

  15. Ivet says:

    И аз направих сладките вчера – уникално лесни и вкусни са. А блогът ти е толкова зарибяващ, че тази сутрин направих за закуска мързеливите питки по рецепта на баба ти 🙂 Продължавай да вдъхновяваш с идеите си!

  16. Alia says:

    Лети, страхотни са се получили при теб, а и какви мили думи си ми написала! Бързам да ти отговоря и там :))

    Ivet, много се радвам, че ти е вкусно при мен и откриваш интересни рецепти!

  17. Краси says:

    Няма да правя бисквитки, “нахраних” душата си с текст 🙂

  18. sornitschka says:

    Страхотни сладки! Изпробвани и одобрени!

  19. Ани says:

    Великолепни сладки! Лесни, ароматни – унищожени от домочадието за минути. Много благодаря за чудесната идея!

  20. Alia says:

    Ани, много се радвам, че са се харесали от теб и домочадието 🙂 .

  21. Emilia says:

    Аз замених лимоновата кора с половин лъжичка джинджифил и няколко капки лимонов сок и станаха невероятни! За тези, които недолюбват лимонените корички като мен е супер вариант! 🙂

Leave a Reply