нещата извън подводните камъни

През изминалия месец няколко пъти ме попитаха дали съм жива. Жива бях, макар и не във виртуалното пространство, което сякаш ме направи мъглява и с имагинерен образ – някъде там, анонимно по улиците и сред дима на кафенетата. Всъщност този въпрос ме наведе на мисълта колко изчезваща бих била, ако спра да пиша в блога, да споделям, да качвам снимки, да обновявам статуса си, да пиша статии, да отговарям на писма и да връщам смс-и. Не мога да реша дали това е тъжно или не, защото в реалния делник горя много повече, отколкото искри искам или успявам да покажа тук, но ако да съм жива означава някой да ме е прочел или видял…

Сред зъболекарите, лекарите, наситените емоции, една лека катастрофа, срещите, опаковането в кашони, разпределянето на багажа, сложното решение “нужна ли ми е тази вещ?” и потъването между оголените нерви на София, признавам успях да се изгубя. Мислите ми така и не достигаха до момента, в който да ги чуя, а готварските ми трепети се изразяваха в купуването на кроасани от близкия магазин. Не, че съм изгубила себе си, о не, това си бях толкова много аз, каквато съм била дълги години, но и онази, с която се борих упорито през последните месеци, за да се промени.

И така, сега отново съм тук. Тук, в блога, тук в Нюрнберг, с куфар пълен с книги, обувки, формички за сладки (любимият ми миксер не се събра, много тежи пущината, фу), скрабъла, колекцията ми от букмаркове и натрупани идеи. Вече съм и журналист на свободна практика, което иначе казано означава, че ще можете да ме четете на повече от едно място 😉 .

Д. нарича чертата ми да обръщам гръб на неприятното и да се съсредоточавам упорито в хубавото “заравяне на главата в пясъка или синдрома на щрауса”. Каквото и да е знам, че трябва да го правя, защото иначе гладните ми за страхове и терзания подводни камъни се вкопчват упорито във всвяко препъване.

Затова и в този пост ще пиша повече за онези неща, които напоследък ме отдалечават от магнитното привличане на собствената ми душа.

Отдавна не си бях купувала книги, защото електронната ми е пълна със стотина, които чакат реда си на гладно изчитане. Но в денят преди да тръгнем все пак се изкуших пред “Инес, моя люов” на любимата ми Алиенде и “Три чаши чай”, която ме привлече със заглавието си. Сигурна съм, че ще бъдат въхновяващи и се заемам с тях веднага щом приключа с “Любов по време на холера” на Маркес. Да си призная не питаех особено голяма обич към този автор, след като в училище трябваше да прочета няколко пъти “Сто години самота” в оригинал на испански… Но сега го преоткривам с удоволствие, особено след като ме сграбчи неусетно и ме държа плътно седем часа на летището във Виена онзи ден.

В духа на литературата днес Д. ме зарадва с новината, че М-Тел са пуснали книжарница за електронни книги. Най-после! Изборът все още е доста беден, но да се надяваме, че каталогът ще се обновява и пълни често. Харесва ми, че ако човек е на договр към оператора, цената на закупената книга отива директно към месечната сметка.

Не мога да пропусна и усмихващата ме последна идея на Гугъл – Google Art Project . Виртуална разхока сред някои от най-известните световни музеи и галерии, ммм, с удоволствие ще се връщам към този на Ван Гог в Амстердам и в мадридския за модерно изкуство “Кралица София”.

И тъй като няколко пъти ме попитаха кога отново ще готвя – скоро, съвсем скоро, мили деца 🙂 . Взех със себе си една от любимите си готварски книги, тази на Исабел Алиенде и току виж съм изненадала всички ни с някоя рецепта от нея. Е, не с тази за супа от бича опашка, определено.

You may also like...

11 Responses

  1. Еос says:

    Ооо, много се радвам, че пак ще те чета 🙂
    Обожавам Алиенде и Маркес, а 100 години самота е една от любимите ми книги 🙂
    Поздрави и до четене 🙂

  2. Lina says:

    Прочетох “Три чаши чай” на един дъх и два пъти един след друг /нещо което не ми се беше случвало отдавна с книга/ Тотално влюбена и вдъхновена съм от тази книга – толкова истинска и разтърсващо реалистична. Дано ти хареса. Иначе много се радвам де те “видя” отново и се надявам напрежението да е зад гърбът ти. Радвам се на новината че ще те четем на повече от едно места /кажи къде/. И by the way ти си запомняща се, прекрасно наситена с емоции и енергия и не можеш да изчезнеш 😉 Поздрави най-сърдечни

  3. K says:

    Престраших се да ти пиша, защото този пост така ми сгря душата, а тук, повярвай ми, е наистина много студено :)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))) И усмивката ми една такава мегаватова !!!

  4. Vava says:

    Знаеш ли, и аз притежавам същото качество, да помня само хубавото и да загърбвам лошото, но си го наричам “избирателна пропускливост” 🙂
    В момента чета “Любов по време на холера”, не че означава нещо, просто ми стана интересно, обичам такива съвпадения.

  5. eylül says:

    welcome back 🙂

  6. SZA says:

    О, аз също не чета Маркес поради това, че в гимназията ми се наложи да прочета същата книга на испански 🙂 Но, заинтригува ме и ще взема “Любов по време на холера”. Иначе, също обичам Алиенде.

    Блогът ти е много интересен и като се сетя и ми остане време, чета много тук.

    Успех, където и да си!

  7. Alia says:

    И аз се радвам да ви видя и прочета отново, момичета 🙂 Благодаря за милото посрещане!

    @Еос, все се каня да дам още един шанс на “100 години самота”, но така и не се престрашавам, имам чувството, че е от книгите, които или заобичваш безкрайно или намразваш завинаги.
    @Лина, видях, че си писала в блога за “Три чаши чай”, от думите ти звучи наистина грабваща тази книга!
    @К, надявам се блогът ми да ти носи отново топлинка и усмивки 🙂 .
    @Vava, и аз обичам съвпаденията, а избирателна пропускливост е също много добро описание, само дето при мен наистина понякога граничи с инатливо заравяне на главата в пясъка..
    @eylül, благодаря ти!
    @SZA, може би бях в подхоящото настроение, но наистина книгата ми напълни душата, надявам се и на теб да ти хареса 🙂 .

  8. lodiko says:

    Добре дошла отново (колко е странно да ти кажа “Добре дошла” в собствения ти блог 😉 ). Чакаме някоя вкусна рецепта.

  9. janine says:

    Здравей и от мен,
    изключително ми е приятно да чета този блог, зареден с много положителни емоции. Искам да подчертая ролята на прекрасните снимки, които помагат да се потопим в цялостната картина, която описва твоят текст и във връзка с това исках да те попитам какъв е фотоапарата, който използваш? Снимките са наистина прекрасни!
    Очаквам с нетърпение новите пост-ове, както и още много снимки :)))

  10. Alia says:

    @lodiko, благодаря 🙂
    @janine, радвам се, че ти е приятно тук 🙂 . А за снимките – съпругът ми е техен майстор (аз рядко снимам, обикновено нескопосано:)), в момента снима с Nikon D700, преди това с Nikon D80.

  11. zlatomira says:

    освен в блога, къде да чета още?

Leave a Reply