безвкусно

Човек колкото и добре да живее, рано или късно му се налага да събере целия си живот в десетина кашона. Съмнявам се някоя рецепта да успее да се добере до мен и блога през следващите седмици, но пък може и да изненадам всички ни.

Тези дни с Д. успешно оцеляваме на крем супи (някой път ще ви разкажа за потайната ми връзка с тях), бананов шейк и пуканки. Пуканките са бонус към прожекциите в близкото кино, които ни спасяват от мислите за пакетиране и организиране. До тук трябва да е станало ясно, че за известно време съм в София и нямам никакво желание за готвене на нещо различно от санитарния минимум.

Мъглата е погълнала улиците и ако притворя лекичко очи успявам да видя градът, такъв, какъвто го обичам. Приглушен, замъглен, с размити граници и стотици аромати, моята София, онази дето отдавна не съществува.

You may also like...