Моята неделя

Жълтурчето ме вдъхнови за този неделен пост, а тъкмо бях решила да си лягам, за да почета час-два преди заспиване. Едно от нещата, с които съм известна е, че специално си лягам, за да чета 🙂 .

Моите недели напоследък са късни и толкова сладки, че се отдръпвам от себе си, за да им се наслаждавам, да ги обгърна от всеки ъгъл и да ги погълна. Преди години се будех винаги рано, забърквах палачинки или сандвичи с кашкавал, разделяхме си джезве с турско кафе и се разсънвахме до вечерта, когато отивахме на кино или правехме пица, с огромна купа салата.

Напоследък в неделя отварям очи малко преди Д., но много рядко преди 11 часа. Не бързам да ставам, допирам гърба си към неговия и чета, докато чакам светлината да стане равна на отсрещната стена и той да се събуди. Говорим си незначителни неща, докато някой от двама ни не се пресегне за часовника, не разберем, че вече е 12 и половина и наистина, наистина сме много гладни.

Обличам се бързо, той се бръсне, целувам го там, където се срещат шията и пуловера му, омотавам се с големия шал и скривам ръце в джобовете, слизаме в центъра, където работят само няколко кафенета и любимата пекарна. Градът в неделя е тих, някак много личен.

В  пекарната е топло, понякога сядаме на високите столове до прозореца, а друг път като днес – в дъното, на малка маса, която едва побира моето капучино, неговото черно кафе, двата сандвича и двата сладкиша. Той традционно си взима чийзкейк, аз всеки път опитвам нещо различно и го развеселявам с дегустаторските си вълнения.

Говорим. Неделите са за говорене. За споделяне и за всички пропуснати думи от седмицата, за планове, за разкази, за мечтаене , за подаване на захарницата и за втора чаша.  После за бавно прибиране, докато влагата се промъква в ботушите, или за среща с няколко вурстчета със сладко кисело зеле и цели зърна пипер.

У дома аз сядам до прозореца и наблюдавам как снегът се првръща в капки по клоните, омайвам се от тихото им потрепване при всяка среща с вятъра, пиша неделно, избирам рецепти, рисувам идеи и пускам мислите си да подскачат по отсрещните покриви, да надничат в комините и да потриват ръце доволно. Той гледа новините и ме информира за по-важното от тях, после прави всички онези неща, които го придържат към себе си.

По някое време превръщаме дневната във фотографско студио, за да снима мъфините и бисквитите, които направих в петък (рецептите скоро, ммм, с портокалово сладко са 😉 ), аз се намесвам с нескопосаните си декораторски умения, омазвам се със сметана и се спъвам поне веднъж в някоя от светкавиците…

Малко преди да заспя, когато между мислите ми се промъква памучен интервал и чувам тихото шунмолене на душа в банята, понеделникът си намира място в мен и го усещам как прошепва: утре те очаква вълшебен ден, заспивай… Въздъхвам дълбоко и неделята се превръща във вкуса на карамелен бонбон, който току що се е разтопил изцяло.

 

You may also like...

20 Responses

  1. Maria says:

    Страхотен текст! На това му казвам любов аз:-)

  2. Сбъдната мечта :)))
    Д. има ли братя? Един ще стигне 🙂

  3. Alia says:

    Мария, благодаря ти 🙂 .
    Светлина, хихи, има, но е само на 18 младежът 🙂 .

  4. Амчи голяма работа 🙂 Аз да не би да съм на 23 🙂

  5. много хубаво… тук ми липсва един Like бутон :), а може би нищо не липсва. поздрави!

  6. Alia says:

    Светлина, възрастта казвали нямало значение, така че… 🙂 .
    Станимира, благодаря! 🙂

  7. Diliana says:

    Благодаря ти за удоволствието, с което ме зарази…

  8. Павел says:

    И така докато ви се родят деца… После ще забравиш, че неделите могат да са толкова тихи и спокойни.

    Радвайте се на тези мигове!

  9. Alia says:

    Павел, възползваме се докато има 😉 .

  10. ninochka says:

    много уютно разказче!

  11. Защо да не са пак тихи неделите? Те крушовите дървета да не би ябълки да раждат?
    С такава четлива, и поспалива, и работлива мама едва ли децата ще имат нещо против кротка неделя в пекарната.
    Имах такова момиченце, когато бях детегледачка. Беше страшно щастливо, когато майка му беше щастлива. Съответно намекнах, че мама страда, когато тя си оставя чашите по полира или пък когато си слага краката на шкафа за телевизор. И край. Спря да прави така.

  12. Alia says:

    Светлина, винаги може да има изненади, но да се надяваме да се получи както казваш 🙂

  13. Деси says:

    Много ми хареса,и ние бяхме така,преди да се появи наследника!Сега аз дремя в едната стая,докато баща и син игаят компютърни игри.Или шах.При всяко положение така викат и се вълнуват,че е нездравословно да си без слушалки;)!Но все си мисля,че не бих заменила сегашният шум за нищо на света!
    Чудесен пост!

  14. Alia says:

    Деси, аз упорито вярвам, че различно, в никакъв случай не означава по-лошо 🙂 Нещата се променят, важното е винаги да се чувстваме комфортно в рамките им.

  15. Надежда Динчева says:

    Страхотно описана мечтана неделя….

  16. Em says:

    Ах, какъв хубав пост си намерих!
    Толкова си ти в него!
    Чудесно пишеш! Браво!

  17. Припомням си днес разни неща 🙂

Leave a Reply