За храната с храна

Вярвам, че добрата храна е едно от удоволствията на съществуването, редом с любовта, вдъхновението, положения труд и удовлетворението, които ни карат да туптим истински и пълноценно по стръмните улички на живота си. А какво значи добра храна? Първо за мен това е тази, която е добра за моя организъм, а всеки организъм е различен.

Вярвам, че човек трябва да се научи да познава тялото си и да разгадава правилните сигнали за жажда и глад, които се събуждат десетки пъти на ден. Това е много по-важно от научните изследвания, модерните диети, разпространените продукти с клеймо “полезно” и “био”, както и т хранителните добавки. Да е лесно не винаги означава “добро”. Да е бързо не винаги означава “лошо”.

Радвам се, че у нас все повече се говори за това и все повече хора се вълнуват от храната си не само като прост начин за засищане на глада. Защото, ако някога, при наличието на малко и прости продукти, това е било и полезно, днес с огромното разнообразие на пазара е много по-трудно да се ориентираш и да намериш правилния път.

Вярвам за никой не е изненада, че именно Горичка, като пионери в борбата за по-природосъобразен начин на живот, са именно организаторите на Форум Храна. Списъкът на лекторите е интересен и смятам, че всеки би могъл да научи нещо полезно от тях за себе си. Определено едно подобно събитие е много по-удобно за асимилиране, отколкото намирането на собсветн път през огромното количество съществуваща информация. Жалко, че не съм в България и няма да мога да присъствам, но се надявам, че от Горичка ще представят поне част от лекциите и онлайн на сайта си, за да стигнат до повече хора.

През последните години упорито търся своята посока сред купчините лъскави опаковки и вкусни на вид храни по магазините. Първата стъпка е да правя сама колкото мога повече неща – хлябът и сладкишите, за да огранича бялата захар и десетките ненужни добавки. Винаги ми е звучала наивно максимата, че полезните и прости неща са вкусни, защото за човек, който обожава млечен шоколад с ядки и цял живот е ял само такъв, едва ли овесените блокчета с мед и сушени плодове доставят същото удоволствие.

Предизвикателството за мен е да намирам истинската храна, онази, която ме кара да се чувствам добре и същевременно да я правя вкусна за собствените си рецептори. Знам, че не се чувствам комфортно, когато ям месо, но пък не бих лишила тялото си от добрите мазнини и затова използвам зехтин и висококачествено масло в малки количества. Никога не бих избрала опакована вафла пред купичка кисело мляко с мед и орехи, но за това трябва усилие и желание за промяна, които често са много трудни.

Никога не е късно обаче. Моята баба на близо 60 години реши да гладува по метода на Лидия Ковачева и да си направи няколко лечебни пречиствания на организма. 16 години по-късно всяка седмица тя прави един разтоварващ ден, прави гимнастика всяка сутрин и въпреки че здравето й е влошено от възрастта, нейният хъс и воля ме вдъхновяват да вярвам, че стига да има желание – всичко е възможно. Преди няколко години претърпя лек инсулт, но само няколко седмици по-късно тя отново беше на крак и въвлечена в мероприятията на пенсионерския клуб, който посещава. Знам, че когато върви по улиците й се вие свят, но въпреки това, щом се чуем по телеофна ми разказва къде е ходила и кога е излизала. Моята баба е от хората, които не се примиряват с очевидните неща и не приемат състоянието си за даденост, с което трябва да свикне да живее. Напротив, всеки ден се изправя срещу него и дори да чувства неудобство или болка – не се отказва.

Не приемам, че когато иде реч за храна, трябва винаги да ми е лесно. Харесвам прости ястия, но например е трудно да намирам хубави и качествени продукти, в България био храните за съжаление са все още много скъпи, а местното производство е много трудно достъпно за хора, живеещи в София. Да не говорим колко малко хора се занимават с такова, дори и в провинцията, не само за собствените си нужди.

Да, доматът, откъснат от градината има вкус на слънце и пръст, но пък най-вкусните и сочни праскови, които съм опитвала бяха в Рим, купени от обикновен супермаркет, с етикет “био” и на цена по-ниска от парниковите. Така че, не, не само собствена градина е единственото решение на проблема.

За мен няма еднозначна истина. Смятам, че единственото, което може да ни спаси от вредните и удобни храни е любопитство към разнообразието, търсенето и стремежът да направиш животът си по-вкусен. И то не като залееш преварени спагети с тежък сметанов сос и запържена шунка, а като си свариш шепа талиатели al dente и им сложиш само две лъжици песто.

Форум Храна ще се случи на 27-ми ноември в Модерен театър в София, а подробностите са ето тук: http://www.gorichka.bg/?p=205 . Успех, Гна хубавото начинание и нека бъде вкусно 🙂 .

You may also like...

2 Responses

  1. Много ми хареса историята за твоята баба. Вдъхновяващо, наистина. Винаги се кефя на такива истории.
    А макароните al dente и 2 лъжици сос песто доста трудно се прокарват сред хората отгледани на разварени макарони и свикнали да ги откриват плуващи в гореописания сметанов сос, но и за това не се отчайвам. Въпрос на време и възпитаване на вкуса, а в крайна сметка и просто въпрос на вкус. Тук се сещам за две поговорки – Насила хубост не става и Рим не е построен за един ден. Та, въпрос на желание и на усилия в правилната посока. Този форум ще е една стъпка в нея. Или поне така изглежда за сега. Поздрави!

  2. Alia says:

    Наистина е много трудно, когато човек е свикнал по един начин, да бъде убеден дори просто да опита нещо различно. Права си, че насила хубост не става и в крайна сметка най-важното е, да се чувстваме добре, а и на мен ми е много противна идеята да принуждавам някой да се променя със зор. Друго е с блеснал поглед от удоволствие и изкусително описание на вкусовите качества, докато на човек му се прииска да опита, току виж открил нова експлозия от аромати за себе си и тръгнал по пътя на любопитството и по-добрата храна 🙂 .

Leave a Reply