зимен сън, по домашно му

Колкото по-студено става, толкова по-късно се събуждам и по-рано заспивам. Имам известни притеснения, че се превръщам в мечка, като добавим и страстта ми към меда и стипчивите есенни плодове :lol:.

Докато се ровех в разбуждаща се несвяст тази сутрин (обед) из блоговете, които чета, случайно се сблъсках с картините на Clare Elsaesser . Разпознах моята кафява мечка в извиквките на възглавниците й, в движението на телата, което е спряло сякаш само за секунда на платното и като обърнеш поглед се развижва отново, само за да замръзне, ако те хване, че пак го гледаш… и така до безкрай.

Има нещо много домашно в платната й, много интимно, което загатва истории, достойни да развихрят любопитството на всеки безобиден воайор. Кръгче плът, все още топло одеяло, черна тениска, която свършва по средата на пътя между рамото и лакътя, гребен пред огледалото.

You may also like...

Leave a Reply