Какво ли си казват сьомгата и каперсите преди вечеря?

Харесвам леките вечери. Онези, които не те оставят с вкус на вакханалия и тежест в стомаха от смесването на месо, сметанов сос, пикантни картофи, замаскирани с препържено олио зеленчуци, обилна салата с хиляда и една съставки (където има варено яйце, задължително подскача белезникава шунка, майонеза, кашкавал, кисели краставички, домат, печена чушка, чесън, зелена салата и… боб), шоколадов десерт и бутилка вино.

Храната, загубила през вековете леко суровия си ореол на просто засищане, минавайки през висините на изкуството за сетивата, днес е някак… пренаситена. Не, изобщо не твърдя, че бих отказала печено вурстче в карамелизиран лук върху картофено пюре, но го предпочитам за обяд, благодаря.

Дълги години се хранех точно така – без закуска, някакъв сандвич през деня, в откраднати десетина минути. Вечер се прибирах, а желанията и сетивата ми се събуждаха с незаглушими възгласи, желаейки да опитат всичко, точно сега, на едно място, в бялата чиния, без разумен довод, който да ги спре. Досадата от продължителното готвенето след 12-часов работен ден може да се сравни единствено с тежестта в стомаха след обилната вечеря и закърнелите вкусове на следващата сутрин.

После започнах да съжалявам искрено за отсъствието на традицията аперитив и предястие при нас. Или по-скоро обилното им разкрасяване. А какви чудеса предизвиква само сухото мартини или лимоновото дайкири, които със своята хладна сърцеивна отключват кротките желания, без да ги разгарят със силата на парливата ракия, превръщайки стомаха в отделно същество със свое собствено, еднопосочно съзнание.

Но да се върнем на леките вечери, които ако са добре поднесени, на следващата сутрин събуждат съзнанието бодро и освежено, готово да си пожелае нещо за закуска.

Какво ли си казват сьомгата и каперсите, когато се срещнат върху хапка черен хляб, намазан с крема сирене? Най-вероятно първо опознават вкусовете си – рибата със силния си, пълнокръвен аромат, достолепно очаква лимоновото ухание на твърдите пъпки, събрани точно преди да разцъфнат. Трудоемкото бране на каперсите и особено на онези, най-дребните от Южна Франция, сякаш си заслужава само заради това, да бъдат поръсени върху парче маринована сьомга, престояла в светъл зехтин поне едно денонощие.

Това е вечеря, която предхождана от студен аперитив и сервирана в компанията на лека салата (не повече от три съставки, моля), е от нещата, които вместо да сложат завършек на вечерта, ще омекотят стегнатите черти на умората и ще положат основните на следващия ярък ден.

кръгчета/квадратчета/филийки тъмен хляб
крема сирене “Филаделфия”
мариновано филе от сьомга, залято със зехтин от предния ден
каперси

Хлебчетата се намазват небрежно с крема сиренето. Отгоре се слага парченце от сьомгата (забележете как капките зехтин се търкулват по повърхността на сиренето), а до нея се нареждат един или два каперса.

И без да сме излишно претенциозни, тези хапки са много вкусни и изядени прави до плота в кухнята. Между другото в някои кътчета на средиземноморска Италия каперсите са наричани още и “сълзите на боговете”, което, ако не друго, е поне повод за интересен разговор.

 

You may also like...