Приказка за житената питка… днес

Отдавна се каня да пиша за хляба, защото той е важен и вчера най-после идеята доби форма и цвят. Някак през времето винаги ми се е струвал стабилен, като крайъгълен камък на дома. Въпреки че от доста време да не ям такъв, наистина ми харесва да си представям пътя на брашното, да знам откъде е тръгнало зърното, да си направя закваска,  да усетя тестото с ръцете си, сякаш се ражда магия.

Хлябът, както планината, трябва да се уважава, макар и да сме го забравили. И благодаря, не искам бял като сняг, сладникав, нарязан и опакован в пакетче, който трябва да държа в хладилник, за да не мухлясва.

Предпочитам да си го направя сама, а вие? 🙂Отдавна се каня да пиша за хляба, защото той е важен и вчера най-после идеята доби форма и цвят. Някак през времето винаги ми се е струвал стабилен, като крайъгълен камък на дома. Въпреки че от доста време да не ям такъв, наистина ми харесва да си представям пътя на брашното, да знам откъде е тръгнало зърното, да си направя закваска,  да усетя тестото с ръцете си, сякаш се ражда магия.

Хлябът, както планината, трябва да се уважава, макар и да сме го забравили. И благодаря, не искам бял като сняг, сладникав, нарязан и опакован в пакетче, който трябва да държа в хладилник, за да не мухлясва.

Предпочитам да си го направя сама, а вие? 🙂

You may also like...

Leave a Reply