м като мълчаливо

Обичам да мълча. Понякога през деня не издържам да слушам и се затварям в тоалетната, гледам върховете на обувките си и мълча. Обичам да се возя на такси, за да мълча. Обичам да съм тиха, да ме няма и да избледнявам. Да не отговарям на имейли, да затварям скайпа, да изключвам звука на телефона и ако ми пуснат ping, автоматично да давам отговор timed out.

Харесвам блога си, когато е ммммълчалив. По-тих дори и от кънтенето в главата ми, което упорито отговаря на неизказаните мисли.

Сутрин, докато пътувам за работа, водя диалози. Вечер дърпам тапата да изтече в канала и после сядам на прага на терасата, за да гледам облаци, които пишат нищо.

Когато говоря го правя прекалено много. Обяснявам и обяснявам, докато не усетя по погледа на човека срещу мен, че съм го изгубила нейде в средата на връзката. Затова и предпочитам да мълча, защото това, което казвам, никога не звучи като написано.

You may also like...