8

Всяка година спорим за датата, но аз съм сигурна, че беше 20 март.

Помня го ясно, защото в този ден ми откраднаха портмонето, защото си купувах самолетен билет за Испания, печеше ярко слънце и бях с пола.

Помня, защото се прибрах по-рано от училище, влязох в IRC, а той ми предложи да се видим, все още ядосан след последната ни среща.

Помня, защото ме чакаше пред х-л “Плиска”, пихме кафе в “Лаваца”-та, дето вече я няма, и почти се скарахме.

Помня, защото вървяхме дълго по “Алабин” преди да разберем, че сме от страната с нечетните номера, а ни трябваха четните.

Помня, защото отидохме в Борисовата градина, имаше мач и седнахме в една беседка.

Помня, защото аз написах смс, за да отложа среща, а той получи съобщение на пейджъра си.

Помня, защото ме целуна докато минаваше тълпа от футболни фенове, а слънцето залязваше оранжево и вече не говорехме.

Не съм вярвала, че е възможно да го обичам повече, отколкото в онези първи, вълшебни дни, когато губех мислите си. Но ето, че днес, осем години по-късно, е точно така.

You may also like...