the slower we move, the faster we die

Времето ми се изплъзва ужасно много. Искам да направя хиляди неща, но понякога само стоя и гледам как прашинките се въртят в кръг или умората ме надвива и се изгубвам в страната на сънищата.

Може и да е лоша организация, но понякога преборването всеки ден да стигна до работа, суматохата, телефоните, задачите – винаги за преди малко, бързината и вечер – колкото да додрапам до вкъщи… Издържам десетина часа стегната като войник и после цялата енергия, изразходвана за усилието ме трясва в главата.

И все пак имам усещането, че се движа бавно, ужасно бавно и пропускам всичко. Включително и мислите, които забравям секунда, след като съм ги срещнала.

You may also like...

4 Responses

  1. mia_aurora says:

    сякаш аз съм го писала ; )особенно тези две изречения-“И все пак имам усещането, че се движа бавно, ужасно бавно и пропускам всичко. Включително и мислите, които забравям секунда, след като съм ги срещнала.”
    А искам толкова много неща да направя,толкова местя да посетя,толкова филми да гледам…отново и отново,толкова книги да прочета ; ))

  2. Мартин says:

    Страхотно написано! Ако ми позволите, ще Ви “мотивирам” да загърбите този начин на живот с един линк:

    http://usmivka.org/2010/02/3675-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B0/

    Нека влагаме енергията си в това, което обичаме!

    Хубав ден!

  3. деница says:

    заглавието не важи за костенурките обаче 🙂

  4. Alia says:

    @деница, никога не можем да сме сигурни 😉

Leave a Reply