Девет

“Девет” е един чудесен нов мюзикъл на Роб Маршал, който съвсем скоро ще се появи на голям екран и у нас.

Никога не съм си падала кой знае колко по киното, но през последните години се научих да го оценявам по-добре. Предпочита да чете и често се дразня на “смляната” и приятно поднесена информация. Обичам изкуството да ме кара да мисля.

Но наистина си радвам, че си промених мнението, че киното носи само сляпо наслаждение.

През изминалите няколко години гледах толкова много филми, заради работата ми, а повярвайте това може да се превърне в тежест, защото после трябва да напиша нещо смислено и долу-горе безпристрастно за тях. И докато гледам постоянно мисля, търся ключови сцени, репликите, които хващат за гърлото, за да мога да ги разкажа по-добре. Често ми се иска филмът да работи само за личното ми удоволствие.

Понякога успявам да постигна и двете удоволствия – професионално и лично и тогава си казвам, че тази лента наистина си заслужава. А за последната седмица цели два филма ме докоснаха по особен начин! Веднъж, защото бяха в синхрон с мислите ми напоследък и втори път, защото са наистина добри – като замисъл, актьорска игра, заснети чудесно.

Тази снежна сутрин започна с мюзикъла “Девет”, който се оказа много жив, с няколко посоки за размисъл и съвсем мъничко дразнещ, заради скупчването на шест добри актриси на едно място. Би бил доста по-драматичен, ако се бяха ограничили до една-две, но от друга страна това е мюзикъл, все пак, не толкова драма.

Роб Маршал се е вдъхновил от едноименния бродуйески мюзикъл, който пък е вдъхновен от филма на Фелини “Осем и половина”.

Гуидо е известен режисьор, изгубил музата си да създава филми, но умиращ от страх да си го признае. Затова и лъже, криейки се зад ексцентричността на гения, лъже дори и себе си. Но освен това той е объркан, изгубен, копнеещ одобрение и ужасно себичен в таланта си лакомник.

Похотлив католик, италианец от край до край, безкрайно близък с майка си, влюбен в жена си, страстен към любовницата си, доверяващ се на гардеробиерката…

Един забравил да порасне мъж, ужасно дразнещ с егоизма си, но все пак неизбежно будещ опрощение, защото изкуството, което създава докосва душата. А всички мечтаем душите ни да бъдат докоснати, нали?

И прекрасна, прекрасна Марион Котияр:

You may also like...