Късен декември

Краят на този декември беше приказен.

Не бих казала Коледа или празниците, защото почти не мислих за тях, макар да украсихме, а аз традиционно да изпекох много курабийки, от които останаха само трошички и никакви снимки. Просто дните бяха тихи, вълшебни, хладният въздух искреше с толкова златен прашец…

Големите елементи от пъзела на щастието ми се наредиха като по магия, оставяйки ме без дъх, а аз чудотворно успявах да добавям малките частици за разкош . Всяка вечер с чаша чай или горещо какао. За мен блокче лютив шоколад, за него с лешници. Свещи с топло ухание на лавандула и звук от хрупане на бисквитки…

Винаги ми е било трудно да избирам правилните думи за многоизмерните ми вълшебни мигове, защото тъгата обикновено е еднозначна и поглъщаща, а щастието така различно, плътно и гъвкаво.

Но ми е лесно да слагам щрихи, за да споделя, в рамките на ръчно плетени шал и ръкавички, шапка с огромен помпон, нови панички за супа… И малка цедка за чай, и моята прекрасна електронна книга, в която вече натрупах десетки четива, без да забравям приказките на Андерсен и разказите на О. Хенри.

Толкова приказни, наистина приказни дни и нощи, толкова мои, че няма как да не съм благодарна на живота за благословията му към мен.

You may also like...

1 Response

  1. Vava says:

    Прекрасно изразено…

Leave a Reply