Мечо Пух продължава да брои гърненца с мед*

Едно от най-хубавите неща, които ми се случиха миналата седмица, беше това, че от ИК “Егмонт” ми изпратиха продължението на историите за Мечо Пух. Чувствах се като дете, което получава подранил коледен подарък. Освен, че е весела, книгата е толкова красива – с дебели корици и прекрасни илюстрации.

И понеже вече писах за нея “по служба”, а тук не бих казала нещо по различен начин, няма смисъл да се повтарям 🙂 . Пропуснала съм единствено да спомена новият герой – една нахална видра, която хич не харесах и сигурно за това я лиших от внимание.

Продължение на “Мечо Пух”? В стила на неподражаемия Артър А. Милн? Невъзможно!

И изобщо продълженията винаги звучат скептично. Дали ще бъде втора част на филм, или друг писател ще се захване с трудната задача да вдъхне настроение на замлъкнали преди 80 години герои, реакцията на Ийори е съвсем логична – “Няма такава опасност. Никой не е успявал”.

“Завръщане в Голямата гора” на Дейвид Бенедиктъс обаче не претендира да бъде точно като книгите на Милн, разказващи весели и поучителни истории за Мечо Пух, Кристофър Робин, Прасчо, Ийори, Бухала, Кенга и Тигъра.

Макар и да е уловил духа, онзи специфичен вкус на детско въображение, което съживява плюшени приятели в пародията на реалния живот, Бенедиктъс наистина е написал продължение, а не нескопосано повторение.

Да, Мечо Пух все така обича своите гърненца с мед, за Йори чашата продължава да бъде наполовина празна, а Прасчо не е спрял да се страхува от муслони. Но онова, което се случва с Кристофър Робин и приятелите му в Голямата гора, носи духа на днешните деца. И Дейвид Бенедиктъс е направил подарък за хилядите приятели на малкото мече, на които им е малко мъчно, че не могат да вършат нови пакости и да пият следобеден чай с кифли.

Всъщност, когато става въпрос за продължения, да се получи наистина хубава книга не е работа само на писателя, който както Пух в песните си допуска по някоя грешка, за да си кажат другите “аз щях да я напиша по-добре!”. Читателите от своя страна трябва да дадат шанс на новите истории, без да ги товарят със специални очаквания.

Е, Бенедиктъс е свършил наистина добре задачата си и заслужава най-малкото една шоколадова бисквита за награда. Остава и читателите да се справят добре и да получат по гърненце, пълно с мед и добро настроение.

Въведение на “Завръщане в голямата гора”

Пух и Прасчо, Кристофър Робин и Ийори са забелязани за последно в Гората преди… о, нима наистина преди осемдесет години? Но мечтите си имат своя логика и
тези осемдесет години сякаш са минали за един ден. Пух поглежда през рамото ми и казва:

– Осемдесет наистина е хубаво число, това обаче може да са не само осемдесет години, но и осемдесет седмици, дни или минути.

А аз отвръщам:

– Нека да ги наречем осемдесет секунди и тогава времето сякаш изобщо не е минало.

– Веднъж се опитах да преброя до осемдесет – казва Прасчо, – но щом стигнах до трийсет и седем, цифрите започнаха да ми се нахвърлят и да правят цигански колела, особено шестиците и деветките.

– Правят го, когато очакваш най-малко – казва Пух.

– Наистина ли ще ни напишеш нови приключения? – пита Кристофър Робин. – Защото старите ни харесаха много.

– На мен пък не ми харесаха приключенията с муслоните – добавя разтреперан Прасчо.

– А могат ли да завършат с нещо малко за похапване? – пита Пух, който за осемдесет години май е понапълнял с някое и друго килце.

– Той ще обърка всичко – казва Ийори, – чакайте само да видите. Какво изобщо знае за магаретата?

Ийори, разбира се, е прав, защото аз наистина не знам – мога само да предполагам. Но да предполагаш също е забавно. И ако някога реша, че съм предположил правилно, ще се възнаградя с шоколадова бисквита, от онези с шоколад само от едната страна, за да не ти лепнат пръстите и да не оставяш петна по хартията, ако ли пък някога реша, че май съм предположил погрешно, ще се наложи да мина и без бисквита.

– Ние ще разберем – казва Кристофър Робин. – Стига да можем, ще ти помогнем да ги напишеш правилно.

А Пух и Прасчо се усмихват и кимат, но Ийори казва:

– Не че има такава опасност. Никой не е успявал.

Дейвид Бенедиктъс

Text by David Benedictus © Trustees of the Pooh Properties 2009

“Завръщане в Голямата гора” от Дейвди Бенедиктъс, с илюстрациите на Марк Бърджес, се издава у нас от ИК “Егмонт” и може да бъде намерена в книжарниците на цена от 19.90 лв.

*Текстът е публикуван на www.dnevnik.bg. Снимка: ИК “Егмонт”

You may also like...