Холандия в мащаб 1:25

Холандия в мащаб 1:25 всъщност е само едно от местата, които си заслужава да се видят. Приказен атракцион е Мадуродам, където най-известните сгради и културни забележителности, обикновени места, гари и летища са превърнати в изпипани макети, които усмихват и усмихват.

още снимки от Мадуродам тук

Но да не започвам от средата. Димитър ме изненада с идеята да отида за седмица при него в Хага съвсем спонтанно за мен, за него – обмисляно отдавна. И друг път сме обсъждали идеята, но все го отлагахме, а той от няколко месеца работи по проект там и какъв по-добър момент да видя и аз всички места, за които ми е разказвал? А имаше и рожден ден и някак не ни се искаше за поредна година да не сме заедно на този хубаааав ден.

И така, за рекордно кратко време всичко беше организирано, аз бях набелязала музеите, които искам да видя и потеглих. Най-много се разхождах из Хага, обикалях из малките улички, докато той работеше, магазините, кафенетата, галериите и просто се наслаждавах на умните неща. Това, което най-много ме впечатли беше изобретателността на холандците. Помислено е за хиляди дреболии, които правят живота ти по-лек и ти оставят място за мислене за важните неща. За хубавите, защото не се тревожиш как ще стигнеш до работа, дали ще се оправиш с транспорта, не се разстройваш от лошо отношение, понеже такова няма.

малките улички на Хага

Дори и колоездачите, които нямат никакъв толеранс към пешеходците и по-скоро ще те бутнат, отколкото да спрат, ме изненадваха с привичките си. Хареса ми това, че никой не се притеснява да кара колело, колите са съвсем малко и хора с костюми, дами с вечерни рокли, баби и дядовци – всички въртят педалите, често с привързана пластмасова щайга отпред за покупките и раницата. Никакви предразсъдъци, а?

библиотеката в Хага

Холандците според мен са единствената нация, която напълно е осъзнала, че малките неща са много по-важни от големите и че именно те са камъчетата, които застилат пътеката към крайния добър резултат в по-широк мащаб. И ми се струва, че умело се наслаждават на знанието си от поне стотина години.

Всяка вечер, когато Димитър свършеше работа, отскачахме до някое съседно градче с бързите влакове. Ама наистина са бързи, за 20 мин. вече си на друго място, в съвсем различна атмосфера, разхождаш се и си намираш специалното кафене, където да изпиеш вечерния си чай или да похапнеш.

Лайден

В Лайден най-много ми харесаха двете мелници и мястото, където е живял Рембранд. По сградите няма реклами, всъщност видях многооо малко реклами изобщо, а… сонети 🙂 .

Докато се разхождаме безцелно и просто надничаме, хората вечерят. До огромни прозорци, с дръпнати пердета и без да се притесняват, че всички могат да ги видят. Почти като на кино с ням филм – виждаш как си подават хляба, почти чуваш подрънкването на приборите, а ако минеш по същата уличка малко по-късно, ще видиш навътре в къщата, че гледат телевизия.

Рембранд

Делфт е градът, който ми хареса най-много. Ако сте чували за приказната светлина от картините на Вермеер, който е живял там, наистина може да се види на живо. Особено малко преди слънцето да се е търкулнало зад облаците. Невероятна светлина, която прави всичко сюреалистично и сякаш момичето с перлената обица крачи до рамотото ти, а по устните й се отразяват облаците.

Задната част на къщите често гледа към каналите и там има вход, праг и цоп – от вратата директно в лодката.

и патета, които са си свили гнездо

тук е била къщата на Вермеер

В музея Maurits house в Хага видях “Момичето с перлената обица” и нито една репродукция не може да се сравни с орифинала. Върху лицето й има слой мъгла, който прави чертите меки и някак различни, погледнати от друг ъгъл. А в Делфт видях пазара, който е описан в едноименната книга и някак се почувствах част от нея, различно е, когато докоснеш местата. Макар и по-голямата част от фабулата да е измислена, какво по-хубаво от това да си представяш как са се случвали нещата?

чаят от праскова и джинджифил е в копринено пакетче

Амстердам не ми хареса особено, може би заради огромните тълпи, които те приклещват в пъплеща колона по централните улички. Но пък само трябва малко да се отделиш и попадаме в тихите покрайнини на центъра, пълни с галерии, каналчета и лодки.

Видяхме улицата с червените фенери, разбира се, но пък там нали не може да се снима 🙂 Е, освен в общ план и едно плуващо буре на Heineken.

Но безспорно най-хубавото място в Амстердам беше музеят на Ван Гог. Не веднъж съм казвала, че това е най-любимият ми художник и радостта да видя картините му наживо ме опияни. И двамата с Димитър бяхме болни, подсмърчащи и изтощени, но два часа крачихме бавно из модерната сграда и се взирахме в лицата, мазките и слоевете на картините.

музеят на Ван Гог

След това изтощени поседнахме на тревата в огромния парк, който го заобикаля и похапнахме. Около нас всякакви хора, на различни възрасти си почиваха, играеха, смееха се и цялата поляна беше отрупана с усмивки.

а по прозорците на сградите пият бира

Любимото ми колело с приставка 🙂

В неделя, последният ден, отидохме до Хук ван Холанд – най-западната точка на Холандия. Малко градче с пристанище, от което тръгват фериботите за Англия. Огромен плаж, невероятно ширнал се бял пясък и Северно море. Плажът в Хага е също така широк, сюреалистичен и при вятър слой пясък се носи като милувка по повърхността.

пристанището

плажът на Хук ван Холанд

Всеки град си има своя атмосфера, различен е и не можеш да кажеш, къде най-много ти харесва, защото всичко ти харесва, наистина.

За финал отидохме до Ротердам, който през войната е бил сринат до основи, но сега е пълен с модерна архитектура – небостъргачи, причудливи сгради, мостове, стъкло и изненадващи надписи.

Erasmus bridge

Седнахме да пием кафе до един голям канал и гледахме как хората се прибират в огромните си къщи-лодки.

А най-страхотните къщи, които някога съм виждала са там – невероятните cube houses, в които не съм убедена, че е така весело да се живее, но пък погледнати отвън са славни!

Димитър ме заведе да видя и музея на корабите, и стотици други незабележими места, които са изпипани, специални и кокетни. Най-хубавото беше, че той е обикалял вече много и знаеше, къде е интересно, а и най-вече знае какво ми харесва на мен. Затова и няма нещо в тази малка държава, което да не ме докосна като от приказка и да не изчисти съзнанието ми от глупотевините на деня тук у дома.

На тръгване Димитър и надписът на гарата ме изпратиха и хем ми беше тъжно, хем ми беше хубаво, че си напълних душата до преливане.

You may also like...