Мисъл, която хлипа в носната си кърпичка

Събота беше последният ден на лятото, усетих го с носа си, нищо, че и по новините го казаха. “Мисъл, която хлипа в носната си кърпичка” по Пратчет.

Ама наистина го усетих, въздухът беше друг и се стъмни по-рано. Но пък си събрах слънце, оранжева котешка опашка, мекици с пудра захар и цветове като за последно.

Не, не съм варила елексири в казан на поляната 😆 , просто се разходихме до Рилския манастир, където се запознах с една чудесна котка.

You may also like...

2 Responses

  1. mia_aurora says:

    еееехххх че страхотно-усмихваща снимка..есенно-идваща някак си ; )Прииска ми се да поседна то това сгушено заспало коте с чаша ароматен чай ; )

  2. Веси says:

    О, много сладко изглежда така, отдалеч 😉 Много обичам дългокосместите, всяват респект 🙂

Leave a Reply