Великден 2009

Тези, които ме познават или четат отдавна, знаят, че подготовката за Великден е една от най-големите радости в живота ми. Е, тази година нямах никакво настроение. Реших все пак, че не може без нищо и ще боядисам малко яйца. Купих в последния момент някаква боя на “Пимента”, но добре че имах останала от миналата година. Боядисвам, боядисвам, бре нищо не хваща. Слагам още бои, оцет, топля – всички цветове бледи, само червеното се получи приемливо.

Нищо, казвам си, няма да се ядосвам, все ще се изядат. Почнах да се чудя козунак да правя ли. Всяка година си ползвам една изпитина моя рецепта, успокоявам се, че няма да се проваля. Хващам се, замесвам, Димитър го удари 200 пъти в масата, втасва – всичко чудесно. Разделям на две тестото за един традиционен със стафиди и за едно руло с мармалад и орехи. Сплитам първия, слагам да се пече – наду се прекрасно, цялата къща мирише на сладко, на лимон и захар. Ей, по-хубав козунак не съм правила – жълт, на конци, мек, сочен. Още топъл-топъл беше унищожен. Нищо, нали сложих втория да се пече, него ще го запазим за Великден.

Проверявам след 10 мин. – ми тя фурната почнала да изстива. Печката ми е много стара, ама винаги си е работела добре, но какво й стана точно сега – развали се. Мъчим се, въртим копчета, тестваме, а тестото вътре се надува, излиза от тавата, почна да превтасва. Гледам аз като натровена и мрънкам, а Димитър да ме успокои, възкликва: “Спокойно! Ще го изпечем в микровълновата!”. Слагаме, пече се, пускам и грила да хване малко коричка… абе получи се бледо подобие на козунак, но залят с мляко става за сладка попара 😆 .

И така сега имаме едно парченце, от първия, което скрих за снимка и спомена за най-хубавия козунак, който сме правили. И косата ми още ухае на сладко, на горена захар и лимони.

Хубаво настроение пожелавам на всички!

You may also like...