Късо като кафе

Разбирам, че е дошла пролетта, когато ми се прииска да си отрежа косата. Късо. И да я къносам, червена, като залез. Всъщност всичко започна с едни котки. Обиците ми помахаха от витрината и нямаше как да не се съглася, че запознанството ни е чудесно.

Косата ми обаче е дълга, чуплива и рошава. Като Рапунцел в мигове на вдъхновение. И под нея обиците изобщо не се виждаха, като изгубени котета в тайната градина.

После, за първи път забелязах, че до бюрото ми в работата има календар с графики на Пикасо. Франсоаз е така кокетна с късите си форми, макар и малко ъгловата. Как да не си отрежеш косата, щом по цял ден ще се гледаме с нея?

Отрязах я. Зимата си отиде от лицето ми.

You may also like...