Късо като кафе

Разбирам, че е дошла пролетта, когато ми се прииска да си отрежа косата. Късо. И да я къносам, червена, като залез. Всъщност всичко започна с едни котки. Обиците ми помахаха от витрината и нямаше как да не се съглася, че запознанството ни е чудесно.

Косата ми обаче е дълга, чуплива и рошава. Като Рапунцел в мигове на вдъхновение. И под нея обиците изобщо не се виждаха, като изгубени котета в тайната градина.

После, за първи път забелязах, че до бюрото ми в работата има календар с графики на Пикасо. Франсоаз е така кокетна с късите си форми, макар и малко ъгловата. Как да не си отрежеш косата, щом по цял ден ще се гледаме с нея?

Отрязах я. Зимата си отиде от лицето ми.

You may also like...

3 Responses

  1. Добре сте направила! Сега не само обиците ви ще се виждат, но и грижите ви ще станат по- малко. Защото тази пуста дълга коса страшно трудно се поддържа в мръсна, опушена и занемарена страна като нашата.

  2. А снимки, Ирина? Котките са много свежи, искаме да видим как съжителстват с новата къса коса :-)))

  3. Ани says:

    🙂 Винаги през март полудявам да се подстрижа късо и тогава е добре да се крият всички ножици от мен. Обичайно ходех с много къса коса, но вече година и половина расте дълга, заради… заради един обет. 🙂

    Щом го изпълня, веднага късо, дори и без обици! Но тези котки са чудесни и се обзалагам, че те карат да се усмихваш, когато ги носиш!

Leave a Reply