Макаричка

Като дете много обичах да си играя със стари макари. Баба държеше в шкафа една кутия с малки, големи, метални, пластмасови, с кончета или без кончета. Всъщност “макаричка” е и една от най-любимите ми думи, която се нарежда до “ваденки” и “люлчени песни”.

Но сега става въпрос за друга “Макаричка”. Това е новият блог на Веси, която обича да шие, плете, да пече курабийки и да прави бижута. Да, да, онази Веси, която ми изплете страхотната шапка 🙂 . В него тя обещава (хи-хи) да споделя с такива бездарници като мен всичко, което прави с вдъхновение, да помага и съветва. И всъщност, най-хубавото е, че докато тя се учи и прави нещо ново, ние можем да се учим заедно с нея.

Тя си знае, но аз да кажа и за вас – хората, които правят живота си с вдъхновение, винаги са извиквали усмивка на лицето ми. Затова, Веси, пожелавам ти много попътен вятър и напевно потракване на куки! 🙂

You may also like...