Мокри, бляскави липи

Толкова много забравени усещания. Как настръхвам от тила до петите, а потта по гърба ми се превръща в мравуняк. Как се будя сутрин и знам, че ми е така безгрижно, защото безметежното бъдеще ме очаква. Горещ асфалт и почернелите ми от пръхоляка стъпала. Треви, високи колкото лицето ми, порязват устните в ъглите. Неузрели джанки се разпукват и изпълват устата ми със слюнка. Косата ми, която никога не се заплита, докато бера липа. И земя, толкова много суха, ронлива земя. И дъждове, които карат боровете да ухаят, нищо че е лято.

Нетърпелива да прекрача прага, от който няма връщане назад. Сякаш животът проскърцва като забравена врата и ме примамва да открехна. С вярата, че съм специална. Сякаш само аз знам какво е да се смееш, докато стомахът ти залепне за гърба. Сякаш само аз знам, че пръстите почерняват, ако ядеш черници. И сякаш само аз знам как ухаят мокрите липи.

Прекрачваме живота си уверени, че тази уникалност ще ни придържа в полет. А всъщност вярата в нея ни притиска раменете, докато се изравним.

You may also like...

2 Responses

  1. thegift says:

    Това ще си го копирам и ще си го чета всеки ден 🙂
    Прекрасно е.

  2. train says:

    Невероятна си 😉

Leave a Reply