Падение

Имам лошия навик да падам често – спъвам се и като чувал с картофи. Често сънувам кошмари как се търкалям по стълби. Преди няколко години се подхлъзнах на някаква киша и си разтегнах връзки на коляното, което все още ме боли и не мога да свивам напълно. Всяка зима се изтърсвам поне по три пъти.

В петък сутринта минах през аптеката на път за офиса. Като излизах нещо се отплеснах и не уцелих стъпалото, глезенът ми се изви и се строполих по лице на земята. Първо се ужасих, че отново съм скъсала нещо или счупила, опитах се да стана – неуспешно. Няколко минути стоях на тротоара, а хората буквално ме заобикаляха. Две от аптекарките излязоха да пушат и ме  гледаха как пъшкам пред аптеката им. Все още не съм сигурна дали се разплаках от болка или от това, че никой не ми помогна. Някак се довлякох до близкия бордюр и седях там, докато ми размине.

После болница, снимки, преглед, разминала съм се с навяхване. Сега глезенът ми е подут и едва стъпвам, но все още не съм сигурна дали ме боли повече от това или от безчувствието на хората.

Разбира се, никой не е длъжен да ни помага или съчувства. Но често, толкова често ми липсва човещината.

You may also like...