Стари шлагери и крем брюле

Чаках с нетърпение тази книга. Сега си мисля, че ако не бях попаднала преди време случайно на първата книга на Краси и не бях писала за нея тук, никога нямаше да се запознаем. Макар и виртуално. А това познанство добавя още един приятен аромат към удоволствието да чета нейните книги.

Притеснявах се дали ще ми хареса толкова колкото “Розов храст и сладко от смокини”. Опитах се да заглуша до крайност всички очаквания и създадени мнения. Е, нямало е нужда. Защото останах очарована. Вчера я прочетох на един дъх, смях се, очите ми се насълзяваха, въздишах. Двете книги са така различни и все пак носят специфичния вкус, който вече спокойно мога да нарека “стила на Красимира Кубарелова”.

По момичешки нежна, по женски сериозна. Книга за всички онези трепети, тревоги, неудобства от това да бъдеш жена. Докосва те точно там, където не си очаквал – в собствените ти мечти. Разсмива те. Калина има своята кариера, своя идеален, приятен живот. Но е сама. И иска бебе. Иска да й е разхвърляно, да й ухае на семейство. Иска да целува, прегръща и да бъде споделена. Но някак, докато е търсела идеалния и правела кариера е пропуснала очакваното време за това. И един ден се събужда като “стара мома”. Накъде решава да поведе живота си? Е, ще разберете като прочетете “Стари шлагери и крем брюле” 😉 .

Казват, че най-добрите книги са тези, в които всеки читател намира по нещо за себе си. Вярвам, че колкото и да сме различни ние жените, определено ще се познаем по мъничко в Калина.

“Винаги, когато се прибирам вкъщи, подушвам онази миризма на самота, която ме посреща, щом прекрача прага на дома си. Моята самота има мирис. Колкото и ароматизатора да включа, отворя ли вечер вратата на апартамента си, я подушвам. Дори и да оставя лампите светнати, за да се самозалъжа, че някой ме чака, пак мирише странно – на самота. Колкото и да проветрявам, каквото и да правя, в къщата ми я има тази миризма

Благодаря ти, Краси, за тази прекрасна книга!

You may also like...