Печена есен

Есента ухае на шарено. На пушек, мокри листа и студено слънце. Вкусна е като конфитюр от дюли, топла като печени чушки. И круши, много златни, нежни круши.

Никога не съм обичала ябълки. Виж, крушите са друго нещо. Сочни, свежи, носят и лято, и есен в себе си.

Обелени и разрязани на половинки ги търкулвам в кафява захар, хубаво да се омесят. В дупчицата по средата се сгушват лъжичка мед и едно орехче. Щипка канела и после в тавичка с малко вода, в сгорещената фурна, докато цялата кухня замирише на печена есен.

You may also like...

8 Responses

  1. Michel says:

    Обичам да ухае на есен, на есенни листа, на дим от печки и камини, на дъжд и вятър… 🙂

    Липсва ми това усещане в Големия град…

  2. Alia says:

    О и в големия град може да ухае така 🙂 . Ей сега, Ани ще ти изпече ябълки и круши с канела, едни чушки на скарата и изведнъж замирисва на детство. Пък особено на залез слънце, с горещо кафе на терсата.

  3. albinos says:

    Много вкусен и ароматен пост 🙂 и аз никога не съм обичал и не обичам ябълки 🙂

  4. На мен пък есента ми ухае на лято. В петък температурите ще отскочат до 25 градуса на сянка. Това си е лято, истинско лято!

  5. Green says:

    Искам едно парченце … може ли?

  6. craftsgifts says:

    Ммммм…
    Жалко, че сега не мога да ям плодове.

    П.П. Още си чакам обещаните мъфини! 😀

  7. Alia says:

    Вземайте, вземайте, има за всички 🙂 .

    Кампарко, признавам си, че съм забравила, ама викам като дойда някой ден в Бургас, тогава наживо да ти направя. Така и така няма готвач вече, аз ще го заместя. 🙂

  8. craftsgifts says:

    Аз съм съгласна да изчакам. И без друго в твоята компания със сигурност ще са по-вкусни. Само кажи, кога ще дойдеш?

Leave a Reply