Имаме ли култура на четене?

За писането, добро или лошо се е говорило винаги много. Всички си имаме любими писатели, такива, които не харесваме или направо не понасяме. Но какво даваме от наша страна? И нужна ли ни е култура на четене изобщо?

Тя е като работната култура. Има хора, които знаят как да се отнасят към работата си – не просто да я вършат добре, ами и онези дреболии, които правят обикновения служител в добър такъв. И това да си изпълняваш задълженията определено не е достатъчно.

По същия начин не стига само да четеш, за да бъдеш добър читател. Дори и да го правиш по много. Трябва си дисциплина и уважение към книгата, която е в ръцете ти. Да не я смущаваш с определени очаквания, за да я оставиш и тя сама да те изненада. Често, стойностните книги се крият в прашните ъгли на книжарниците, далеч от светлината на прожекторите. Един добър читател не винаги познава, че нещо е ценно, но пък е готов да вярва, че всяка книга е ценна. Лошият читател обикновено не се интересува от характера и живота на писателя. А това е важно, защото опознавайки автора се доближаваш още повече до същността на книгите му. И удоволствието е много по-пълно.

Напоследък някак стана модерно да се чете. Да се говори за литература, особено за новата българска литература. И като всяка мода, в нея има добри и лоши почитатели. Такива, които имат собствено мнение и стойностно преценят и такива, които като агнета следват плакатите по витрините, гордо прегърнали модерната книга. Често тълпата около някоя корица почти ме е отказвало да си я купя, но пък смятам, че да се даде шанс на нещо ново е първото изискване, което те прави добър читател. Опитвам се да следя максимално всичко, което излиза и си купувам книги, които не ми харесват. Но пък моето субективно мнение дали я прави лоша? Или обратното – добра?

Често се казва за книгите на Паулу Коелю, че са новата Библия за манекенките. И от толкова приказки за този автор направо може да ти опротивее. Читателите се делят на две групи – такива, които го отричат именно заради тази му обидна слава и такива, които го харесват точно заради нея. А добрият читател просто трябва да се абстрахира от всички слухове и да остави книгата сама да го води. Къде ще отидат заедно зависи най-вече от въобръжението и желанието на читателя, защото дори и най-чудесните произведения остават неразбрани, когато бъдат четени с прецизната дисекция на очакванията.

И така, дали възраждането на българската литература през последните години се дължи на това, че читателите са станали по-добри? Защото успехът на една книга в крайна сметка зависи и от мнението на публиката. Надявам се това не е поредната мода, която ще отшуми и българинът наистина се учи да чете по-добре, за да бъде достоен опонент на добрите и лошите писатели. Иначе, язък за труда на хората 🙂 .

You may also like...