Имаме ли култура на четене?

За писането, добро или лошо се е говорило винаги много. Всички си имаме любими писатели, такива, които не харесваме или направо не понасяме. Но какво даваме от наша страна? И нужна ли ни е култура на четене изобщо?

Тя е като работната култура. Има хора, които знаят как да се отнасят към работата си – не просто да я вършат добре, ами и онези дреболии, които правят обикновения служител в добър такъв. И това да си изпълняваш задълженията определено не е достатъчно.

По същия начин не стига само да четеш, за да бъдеш добър читател. Дори и да го правиш по много. Трябва си дисциплина и уважение към книгата, която е в ръцете ти. Да не я смущаваш с определени очаквания, за да я оставиш и тя сама да те изненада. Често, стойностните книги се крият в прашните ъгли на книжарниците, далеч от светлината на прожекторите. Един добър читател не винаги познава, че нещо е ценно, но пък е готов да вярва, че всяка книга е ценна. Лошият читател обикновено не се интересува от характера и живота на писателя. А това е важно, защото опознавайки автора се доближаваш още повече до същността на книгите му. И удоволствието е много по-пълно.

Напоследък някак стана модерно да се чете. Да се говори за литература, особено за новата българска литература. И като всяка мода, в нея има добри и лоши почитатели. Такива, които имат собствено мнение и стойностно преценят и такива, които като агнета следват плакатите по витрините, гордо прегърнали модерната книга. Често тълпата около някоя корица почти ме е отказвало да си я купя, но пък смятам, че да се даде шанс на нещо ново е първото изискване, което те прави добър читател. Опитвам се да следя максимално всичко, което излиза и си купувам книги, които не ми харесват. Но пък моето субективно мнение дали я прави лоша? Или обратното – добра?

Често се казва за книгите на Паулу Коелю, че са новата Библия за манекенките. И от толкова приказки за този автор направо може да ти опротивее. Читателите се делят на две групи – такива, които го отричат именно заради тази му обидна слава и такива, които го харесват точно заради нея. А добрият читател просто трябва да се абстрахира от всички слухове и да остави книгата сама да го води. Къде ще отидат заедно зависи най-вече от въобръжението и желанието на читателя, защото дори и най-чудесните произведения остават неразбрани, когато бъдат четени с прецизната дисекция на очакванията.

И така, дали възраждането на българската литература през последните години се дължи на това, че читателите са станали по-добри? Защото успехът на една книга в крайна сметка зависи и от мнението на публиката. Надявам се това не е поредната мода, която ще отшуми и българинът наистина се учи да чете по-добре, за да бъде достоен опонент на добрите и лошите писатели. Иначе, язък за труда на хората 🙂 .

You may also like...

4 Responses

  1. in2h20 says:

    Мисля че писателите стават все по кофти. Чета на четири езика. Нямам ограничения в подбора, щото библиотеката ми ги няма; поръчвам си книгите онлайн. Доставят ми ги безплатно. Имам 4 седмици да ги прочета. Книга ми отнема средно 5 – 7 дни. На сядане отмятам по 80 страници.

    Сред най баналните неща, дето четох през 2003 бе Дан Браун.
    Няма начин да пипна Коелю, щото не пише за моята целева група (академици). С литературата стана малко като с музиката – Металика ли е, става за слушане. Оейзис – глей да не пропуснеш. Маааааалей !
    Как я мразя глобализацията понякога.

    Сега ми се налага да си търся читателска ниша, читателско тайнство, дето само ние знаем за тая книга, сами ние кротичко си сошълнетуъркваме и пазим рицарството на тия и тоя автор.
    Мейнстримът, това пък как ли се зове на бг ?! – ме разболява.
    Досажда. Скучен ми е. Изчетох всичко на Браун, за да мога да дискутирам с приятели дето го възнасяха в някакъв, хм .. талант.

    При една книга на всеки пет дни поне знаеш кво е талант. Елизабет Джордж е талант. С времето става все по добра. Като вино. Или приятел.
    Благосферата тази седмица се е натровила по Дзифт. Интервю първо в днес.бг обаче сочи – знам го като читател – че сценариста е бездарен. Обаче нали на всеки 18 години излиза по един малко нещо провокационен филм, ареее-ее на кюфтетата. Кофти.

    Има филм с Дензъл Уошингтън, дето главния герой..цитирам по памет.. твърди че книгата те намира. В този смисъл се виждам като делта късметлия !

  2. Alia says:

    Ха, съвпадение! Всъщност точно от “Дзифт” тръгна всичко. Гледах го малко преди да тръгне по кината. Всички журналисти, особено жени, припадаха от възторг – какъв шедьовър. А на мен много малко моменти ми харесаха, стори ми се ужасно самоцелен. Обаче от кино не разбирам, мълча си и се чудя защо всички аджеба припадат. Явор Гърдев е чудесен, в театъра. За киното, мисля че с първия си филм е сбъркал.

    А иначе гледам да чета разнообразни неща, за да виждам множество гледни точки. Лошата книга е като лошата реклама, все има смисъл от нея и може нещо да се открие. А голямата реклама не прави нито хубава, нито лоша една книга.

    Ако говорим в частност за българските писатели, има и добри. Наистина, ценни и истински. То и не може всички да са гениални, важното е, че все пак има някакво развитие, излизат повече наши книги, има интерес. Това ме радва. И пак казвам – пък дано и читателите постепенно се култивират.

  3. слави says:

    аз пък толкова внимание “какъв …. съм” отделям само на въпроса “какъв любовник съм”. Четенето си е четене, книгите са или добри или лоши, попадат ми отвсякъде и аз си ги преценявам спрямо всичките си криви човешки разбирания, настроения и нагласи. Сега ако взема да гледам в пъпа си и какъв читател съм, нема да ми остане мозък за четене:)

  4. Alia says:

    Всеки с приоритетите си, Слави 😉

Leave a Reply