Защо пиша така рядко

Когато преди няколко години се чудех искам или не искам блог, размишлявах над това какво и защо бих писала. От една страна исках да споделям мислите си, от друга ми се струваха прекалено интимни, за да бъдат тук. Душевният ексхибиционизъм не ми се връзваше с представите за мен самата, но пък обичам да чета съкровени мисли. Все пак, на шега или на сериозно, започнах да пиша, като мислех основно да споделям свои разкази, есета или стихове.

Е, последните ги пиша вече доста рядко. Мисля, че отдавна не съм толкова тъжна, за да го правя динамично. Радостта обикновено ме оставя безмълвна. Често ме питат защо не пиша по-редовно или ми казват, че искат да четат повече от мен. Това, естествено ме ласкае, но и ме засрамва. Защото хем се опитвам да бъда по-редовна, хем когато се вдъхновя за нещо то или минава в графа съкровени, или изгаря преди да е стигнало до блога.

Винаги съм мразела да пиша за лошите неща, да се оплаквам или да мрънкам. Не, че нищо не ме ядосва или нямам причини. Напротив – ежедневно ме дразнят хиляди неща, мръщя се, недоволствам и се оплаквам. И скоро осъзнах, че в блога си просто не желая да пиша за това. Мрачните случки ни притискат от всякъде и все нещо не ни харесва. Уморена съм да чета толкова много за лошите неща и така малко за хубавите. В работата ми понякога се налага да пиша за нередности. Много по-трудно ми е, отколкото да разкажа някоя хубава, добра новина.

Разбира се, не съм толкова наивна да вярвам, че ако игнорирам мрачните събития светът ще се промени. Но докато мога да ги преглъщам, забравям и да не пиша за тях ще го правя. Защото имам избор, нали? И защото една тайна градина заслужава много повече хубавини. Само по себе си това място е съкровено и специално и в него няма място за улични нередности, политика, задръствания, престъпления, лошотия и всичката човешка мръсотия, която бълваме ежедневно.

Ето, затова пиша така рядко. Повечето красиви неща, които ми се случват са прекалено лични, а аз не съм достатъчно смела да разкривам изцяло душата си. Все още.

You may also like...

Leave a Reply