Защо Ван Гог е толкова важен

Когато бях дете имах две желания – да танцувам и да рисувам. За първото съм казвала и преди, че когато изпадна във вдъхновение го докарвам много на пияна миеща се мечка. А за рисуването… преди няколко години реших да опозная туша и нарисувах няколко дългоопашати риби. Гордо ги показах на Димитър, а той възхитено ме похвали: “Много хубави жаби!”.

Но, въпреки, че нямам никакъв талант в това изкуство, като дете обожавах да рисувам. Не помня как и кога съм научила кой е Ван Гог или защо съм разглеждала негови картини, но слънчогледът е много специален символ за мен. До припадък рисувах с водни бои слънчогледови полета и си представях какво е да си отрежеш ухото. Чела съм биографията му няколко пъти, обичам много повече светлината в неговите картини, отколкото в тези на Вермер. И винаги се натъжавам, като се сетя как не е продал нито една творба, докато е бил жив. Самоубил се е на 27 юли, когато съм родена аз.

Ван Гог е толкова важен, не само заради слънчогледите. Обичам самотата в картините му. Те ми напомнят, че човек никога не трябва да спира да следва мечтите си, колкото и да е трудно. И да живее така както може и както желае. Харесвам начинът, по който картините му пазят спомен за всяка мазка с четката, отчетливо и ясно. И избелелите им цветове.

Признавам, че през годините съм забравяла за обичта си към Ван Гог и често съм го заменяла с други художници. Моне му е голяма конкуренция в сърцето ми, но мисля, че и за двамата ще се намери място. Когато Димитър ми се обади преди няколко седмици от Амстердам и ми каза, че е пред музея на Ван Гог, се почувствах много специално. Нещата, които ми донесе от там ме срещнаха със стар приятел, който никога не съм спирала да обичам, макар и да не сме се виждали отдавна. С кутията за обяд отиваме в парка и тя блести радостно, докато си правим компания. Ключодържателят ме усмихва достатъчно, а в тефтерчето редом с графиките на Ван Гог се нареждат и моите мисли. Душата ми прегърна всички тези вещи и нямаше никаква нужда да ги прави специални. Защото си бяха такива от самото начало, защото Ван Гог е много важен.

Единственият човек, който ми е подарявал слънчогледи е Димитър. Веднъж, преди няколко години, на един мой дъждовен рожден ден. Чакаше ма пред фонтанчето на Славейков с огромен слънчоглед, увит в целофан. Вярвам в случайностите и съвпаденията, но сега всъщност знам, че специалните хора са наистина специални. 😉

You may also like...