Bookmarks

Отдавна събирам разделители за книги. Обичам да си избирам за всяка такъв, който ще й подхожда. Имам от различни държави, места, времена. Пазят някакви спомени. Напоследък използвам този зеления, с пилетата. Има магнит и отива на всяка книга. Носи приятно настроение. Димитър ми го донесе от Израел и все си представям книжарницата, в която е живял, преди да стане мой приятел. Дълго време бях пристрастена към оранжевия, с лъва. Купих си го преди години от едно малко магазинче, ръчно правен е. Бях го изгубила, после го намерих. Не знам дали му е било скучно, но със сигурност не му хареса, когато му счупих едното уше. Тези, които идват от други държави ми шепнат за пътешествия. Все едно и аз съм била там, все едно съм чела книги във влака или съм подремвала в някой самолет. Мисля, че предпочитам да ми подаряват разделители, отколкото да си ги купувам сама. Така винаги, когато чета, се сещам за този, който ми го е дал. А аз чета постоянно и по-много, така че това си е абсолютна гаранция за непрестанни мисли 🙂 .

Това е последната книга, с която се запознах днес. Уж щях да почета за малко и после да се захващам с домакинска работа, но не можах да спра, докато не я изчетох цялата. Седнахме с Кара (Карамфила всъщност, но не иска да я наричат с това “сладко” име) под асмата и тя ми разказваше живота си, докато пийвахме сладко кафе. Весело, с леко сърце, от онзи тип хора, които никога не се оплакват, но знаеш, че под нежната веселост има много повече. Не е нужно да бъде все изричано, крие се в очите й. Има и нещо друго освен хумор, различно от тънките аромати. Обикновена жена, с обикновени трепети. Сладки мисли, като сладко от смокини. И със сигурност ми замириса на рози. Отдавна не бях чела толкова приятна история, истинска, от живота, без напудреност, само с малко индивидуалност. Харесвам книги, които казват истината. Реших, че много ще й отива разделителят със “Слънчогледите” на Ван Гог и се оказах права. Заради топлината, които излъчват едновременно. И мъничко тъга.

Което ми напомня следващия път да ви разкажа, защо Ван Гог е толкова важен. 😉

You may also like...