24 и нещо

снимка: Димитър

Обичам да се заобикалям със специални вещи, когато любим човек го няма. Особено ако са свързани с него. Или отразяват настроение, частица моя душа. Понякога ми трябва много време, за да намеря подходящото, точно това, което казва: “Аз съм лилава днес и ухая на люляци”, например.

Обичам да се заобикалям със специални вещи, които пазят спомени, настроение. Има такива, които забравям на първата седмица, а други винаги са с мен. Сякаш материализирам душата си. Придобива форма, цвят и тя не е само плод на моето въобръжение. Все още искри или помръква и се вижда. Прегръщам чувството, което носи тази вещ и усещам гладкостта и мекотата му. Или острите му форми. Чувам как подрънква..

Напоследък ми е трудно да разказвам душата си. А тя, милата, има нужда да говори за себе си. Да се види, за да знае, че все още я има. Днес се чувства като снимката малко по-горе. Паркирала е колелото си до розовия храст и е седнала на тротоара. Пие кафе от голяма чаша с капче и пише в тефтерчето си с графики на Ван Гог. Залезът се спуска и прави розови страниците. Точно преди да изчезне, душата ми си слага онези слънчеви очила. Светът става в цвят сепия, а той както знаете, много си допада с умиращото слънце.

Вещите са важни за мен, защото мислите ми препускат бързо. Трябва да има къде да ги напиша, трябва да имам гердан от зелени топчета, за да ги вържа. Ключодържател, с къща, за да знам, че домът ми е там, където е сърцето.

Преди десетина дни официално навърших 24. Тази цифра не ми допада особено, някак не е симетрична. Неравна е. Сякаш очаквам нещо друго, а стоя на прага. И нито да се върна, нито да продължа напред. Колко време можеш да стоиш на прага и да гледаш как се издълбава пътя?

Всъщност винаги обичам специалните вещи. И моите, и чуждите. Някак разказват толкова много, а и винаги можеш да си измислиш още. Без да те опровергаят, защото ей онова колело от снимката днес може да е карало покрай реката, нали и толкова малко ти трябва, за да си представиш всичко, което се е случило.

В следващите дни ще оставя душата ми на спокойствие да върши каквото й се иска. Сподели ми, че смята да покаже някои специални вещи тук, защото се чувства малко отнесена. Друго си е да ги види и разкаже. Пък после някой може и да си помисли за нея, че е карала покрай реката, вместо да стои на прага.

You may also like...