Моят идеален свят

Elcheto ме предизвика да се включа в играта, за “абсолютно идеалния свят”. По принцип не си падам по тези игри, но пък не ме бива да отказвам 🙂 .

Ако трябваше преди няколко месеца да пиша това, предполагам щеше да е съвсем различно. Както и след няколко месеца. Но сега, в моя идеален свят, основното действащо лице съм аз, традиционно егоистично.

В моя идеален свят никой не ми поставя рамки. А дори и да ми поставя, аз не се чувствам виновна, че не влизам в тях.

В него успявам да излизам от контурите си, когато се налага.

Не се осъждам ежедневно.

Не сънувам.

Открила съм това спокойствие за душата си, което позволява на ума ми да не мисли, понякога.

Имам смелостта да живея така, както си поискам.

Знам какво искам.

В моя идеален свят, аз съм достатъчно пълноценна, уравновесена и в мир със себе си.

Моят свят е краткотраен. Достатъчно продължителен, за да постигна себе си и с леко сърце да се влея в истинския живот. Който, макар и не идеален, да разбера и заобичам.

Защото със сигурност не мога да го променя.

п.с. всеки, който коментира този пост, да се чувства поканен и да продължи играта в своя блог 🙂 .

You may also like...

Leave a Reply