Хлябът или магията на живота

Винаги съм обичала да меся, да наблюдявам как от нищо и никакви неща се ражда едно живо, топло и ухаещо хлебче. Тестото трябва да бъде милвано с любов, за да стане хубаво, дъхаво и да отвърне със същото.

Преди няколко години за първи път се опитах да направя питка. Струваше ми се много страшно и вече си представях провалите. Баба ми даваше напътствия по телефона, а резултатът беше голяма изненада – получи се много вкусна питка със сирене. Мисля, че това си беше чист късмет на начинаещия. Следващите ми няколко опита определено бяха провал – или превтасвах тестото, или изобщо не втасваше, препичах и все такива неуспехи. Хем исках да се науча, хем все подхождах нервно и резервирано към задачата. Мерех точно пропорции, държах продуктите да са на стайна температура, изчетох хиляди трикове. Но всъщност най-хубавите ми хлябове започнаха да се получават, когато се успокоих и доверчиво се оставих на тестото да ме води.  Каквато и да е рецептата, винаги имам повече вяра на самия хляб, отколкото на нея. Научих се да усещам дали му трябва още брашно, жаден ли е, време ли е да спра с месенето. Знам, че обича да му е топло и трябва да се пече на ниска температура, за да разцъфне спокойно в цялата си прелест. Ако го оставя после на масата, без да го завия, се сърди и кората му става твърда от яд. И до сега, когато съм притеснена и се захвана да меся, знам, че ако не се успокоя нищо няма да се получи. Всъщност, най-голямата ми радост е да гледам как хляба се изяжда с удоволствие. Мисля, че и него това го прави щастлив 😉

Наскоро попаднах на много интересна рецепта – Хляб с маслини и домати. Обичам тази комбинация и ми се искаше да видя какво ще се получи. Невероятно вкусният резултат вече го няма, останаха само снимките за спомен 🙂

Ето и рецептата, ако някой се престраши да го опита:

175 мл. хладка вода
1 ч.л. сол
2 ч.л. захар
1 с.л. зехтин
200 гр. кисело мляко
500 гр. бяло брашно (при мен половината е типово брашно)
1 пак. суха мая

~ 100 гр. чери домати – нарязани на четвъртини
~ 100 гр. черни маслини – без костилки, нарязани на парченца

Киселото мляко, водата, зехтина, солта и захарта се смесват и разбъркват добре. Отделно се разбърква брашното със сухата мая и първата смес се добавя към него. Омесва се меко тесто, което да не лепне или съвсем леко. Оставя се да втаса, докато удвои обема си. След това се разстила и леко разточва на набрашнена повърхност. Наръсва се с доматите и маслините. Завива се на руло и се усуква няколко пъти. От течността на доматите започва много да лепне, но това не трябва да ви притеснява – набрашнявате си ръцете и сучете, докато плънката отиде навсякъде. Завива се на кравай и се слага в кръгла тавичка – при мен висока и дълбока йена. Отгоре се намазва със зехтин. Слага се в студена фурна, която се включва на 200 градуса. Пече се около 30 мин. или докато се зачерви и хване коричка.

По едно време исках да си купим машина за хляб, но после размислих и реших, че няма смисъл. Меся рядко и всъщност предпочитам да използвам ръцете си. Този хляб ми подейства много разтоварващо, защото последната седмица съм се отдала на отшелничество и писане на дипломната ми работа. И въпреки, че бях подтисната, когато започнах да го правя, тестото стана толкова хубаво, че успя да ме усмихне.

You may also like...