Ние сме толкова големи, колкото са големи мечтите ни

Не знам точно кога през времето се промених. И колко пъти занапред ще се променям. Накак, вместо всичко да израства с възрастта ми, мечтите започнаха да се смаляват. И целите да изчезват, да се пречупват и видоизменят.

Този следобед, докато се опитвах да заспя, изведнъж осъзнах, че отдавна вече не пиша. Не така, както го виждам в главата си. И че едва ли някога ще го правя. Едва ли някога ще напиша достатъчно разкази, за да има за една книга. От доста време съм го знаела, просто днес истината стана факт. Не усещам липса, по-скоро разочарование от себе си. За един миг ми се прииска да имам цел, да измисля нещо, което да преследвам, заслепена, да протягам ръце и да се надявам да се сбъдне. Да се боря за това да влезе в хрониките на реалността. Но не измислих такава. Преди години съм си поставила някакви условия, граници, стъпки, които да извървя. Едно по едно се отказах от стъплата или се промениха. Може би, нямам достатъчно воля. Или съм прекалено чувствителна, не знам.

Странно е да останеш без мечти. Преди няколко седмици осъзнах, че журналисиката не е за мен. А толкова много го исках, представях си, че стига това да пишеш. Е, не стига. Но от другите нужни неща, аз нямам в архива от качества. Просто и ясно – не ставам. Струва ми се, че не се подценявам, разглеждам се трезво и вярвам, че е така. Е, от тази загуба не се натъжих, по-скоро се изненадах.

Тъжно е, че нищо не ми се иска да правя. Има толкова голям избор, хиляди неща около мен и аз не мога да избера. Сърцето не ме тегли, нямам амбиция да постигна нещо. Може би е временно, но ме прави тъжна. Като оголена рана, която не кърви, само напомня за себе си с празнота.

Светът ми се затваря в един човек. Знам, че е егоистично да обичаш толкова много някого и да го превърнеш в крайгълен камък на живота си. Но другояче не мога. Единствената мечта, от която никога няма да се откажа, е да бъда с теб в малка къщичка, градина и много цветя. Вечер, когато пепелта от изгорелите дневни мечти се разпръсва…

You may also like...