За невидимите хора

Понякога сме толкова невидими дори и за най-близките си хора. Седиш на маса, смееш се с останалите, бъбрите весело и изведнъж осъзнаваш, че никой не те вижда. Никой не вижда цвета на очите ти, усмивката или пък това, което се крие в сърцето. Ако станеш, развикаш се, заплачеш, дори и тогава виждат не теб, а сълзите. Не теб, а гнева. Не теб, а… всичко останало.

Дори и да искаш, да имаш отчаяна нужда от помощ, от обич или погалване, оставаш невидим, спокойно усмихнат и скрит в лицето си.  Скрит зад веждите, миглите, скрит зад ръцете си, скръстени на гърдите.

Рядко някой те  вижда, наистина. Нещо като проблясък, спира, поглежда те и виждаш в очите му не отражението си, а всичко зад него. Разбираш, че знае.

Понякога съм толкова близо до хората, че забравям да ги виждам. И изведнъж се сепвам, сякаш срещу мен стои непознат, който срещам за първи път. И зад обикновените делнични думи чувам страх, радост, болка или отачаяние. Чувам истини, които никой никога не казва. И после се оглеждам, дали някой друг ще се сепне, ще види мен и всичко останало зад отражението.

Понякога толкова дълго чакам сервитьорката да ме забележи, докато й махам за сметката, че се стряскам дали наистина не съм станала невидима. Заставам пред огледалото и се питам, кое е това момиче?  И всъщност се питам, има ли значение кое е това момиче? Въплъщавам себе си в действие, в усмивки, в помощ или упреци, събирам всичките си образи тайно вечер, докато плача за лека нощ. Чудя се има ли смисъл от всичко, което съм направила през деня, от желанията, разминаванията, телефонните разговори, протегнатите думи за обич, след като накрая винаги оставам невидима. Живея живота си като захарница, забравена на масата от някой, който никога няма да се върне и да я премести.

Не, всъщност няма никакво значение кое е това момиче. Отраженията винаги изчезват и накрая остава просто празно огледало.

You may also like...

9 Responses

  1. nin says:

    Много добре казано и истинско. Наистина много често нямаме и другите нямат очи да ни видят. За мен това е съзнателно избрано късогледство, пренебрежение и нежелание за разбиране. Такава е нагласата на много хора към другите, така се виждат и те, т.е. не могат дори себе си да видят.

  2. Ани says:

    нещо тъжна, много тъжна си била…

  3. Alia says:

    Много, много тъжна, Ани 🙁

  4. Явор says:

    А може би понякога не искаш да те видят. Твърде често се снишаваш и придобиваш свойството да си невидим. Може би си мислиш, че искаш да те забележат, но на едно дълбоко ниво вътре в себе си се плашиш от това, което може да видят. От това, което може да ти кажат. От това, което може да ти направят.

  5. Явор says:

    Замисли се… колко от теб, всъщност, искаш да видя? Не цялата, сигурен съм. А дали изобщо искаш да те видя? Или само търсиш реакцията, добрата дума – “да, видях те”. Признанието “да, ти съществуваш и означаваш нещо”.

  6. Явор says:

    Цента на това да те виждат е голяма. Малко хора са готови да я платят. Адски малко хора са навити да се покажат целите. Всеки крие по нещо. Обикновено – почти всичко.
    Поквазваш нещо хубаво и лъскаво, но закриваш всичко, което може да бъде ранимо. Но сянката на прикритието не се управлява лесно…

    Не, не сме невидими. Просто се правим на такива. И после си вярваме

  7. Ета says:

    Мда, понякога сякаш нещо грижливо трупа мъгла около нас… пробвала съм да разбия мъглата, но наистина хората виждат само гнева…В такива моменти чувството на безпомощност е същото, както когато сънуваш, че искаш да крещиш, но от устата ти не излиза никакъв звук…

    Хубавото е, че в крайна сметка винаги, абсолютно винаги се показва слънцето отнякъде и пробива мъглата:)

  8. Alia says:

    @Явор, виждането е свързано с приемане. Ако се правим на невидими, то е от страх, че няма да бъдем приети и разбрани. Може би, преди години съм се уморила да обяснявам себе си и съм зпочнала да се правя на невидима. Но в случая не говоря за всички хора. Разбира се, аз съм простосмъртна, блязня се от захранване на егото ми с признания, оценка или възхищение. Имам нужда от похвали, както всеки. Но точно тук говоря за това, как най-близките ти хора, роднини и приятели, забравят да те виждат и те нараняват. Очакваш от тях подкрепа, нежност или добра дума, а те дори не те чуват, когато го казваш директно. Може би, защото, когато си прекалено близо до някого, ослепяваш от късото разстояние. Не се плаша от това, което ще видят те, а за останалите не се страхувам, от тях нямам нужда да бъда разбрана 🙂

    @Ета, аз те виждам 😉

  9. angelll123 says:

    “I see you” (Neytiri към Jake)(Avatar 2009)

Leave a Reply