Тайната градина в “шапката”

Думите често идват импулсивно в мен. Рядко се замислям, откъде пристигат и дали ще си тръгнат, но със сигурност знам, че са точните, подходящите и се наместват идеално.

Когато започнах този блог, трябваше да му измисля име. Опипвах думите, преобръщах ги, опитвах вкуса им. “Тайната градина” дойде като полъх и знаех, че е точно това, което трябва. Не съм се питала защо. В началото снимката на “шапката” горе беше различна. Миналата есен бяхме в Разград и Димитър направи тази, която сега посреща всеки читател. Това е парка на града, една от главните алеи, по която съм минавала хиляди пъти в детството си. И тя води към две мои тайни градини. Едва преди месец се замислих, спомних си за тях и се сетих за още едно място в София, което съм наричала така. Преди години вярвах, че съм забравила душата си в моята тайна градина. И тя ме очаква, да се върна при нея, там на поляната, там сред мириса на избуялата от мечтите ми трева.

И така, без да търся, връзката между снимките, името, това, че Димитър е заснел точно пътя, това, че пиша понякога, всичко води до моята забравена душа. Със своите пътеки, със забравените скривалища и избуелите плевели.

Всъщност вече нямам нужда да се връщам при нея. Просто й е време да смени квартирата и мисля, че тук ще се чувства много по-добре.

А някой ден, кой знае, може би тя ще се върне при мене.

You may also like...