Фестивал на занаятите

Днес беше много хубав ден – слънчево-облачен. Към обяд успяхме благополучно да стигнем до Фестивала на занаятите. Вече и аз си имам Nikon! Щракам на воля 🙂 Понеже нямам достатъчно думи да опиша фестивала, слагам няколко снимки:

dsc_0100.jpg

Тръгваме 🙂

dsc_0105.jpg

Имаше няколко шатри, в които хора от различни краища на страната, показваха своите занаяти.

dsc_0109.jpg

Останаха ми очите в тези ръчно правени кукли, зяпах с отворена уста жената, която ги майстореше.

dsc_0117.jpg

Имаше и сцена, на която пееха, танцуваха и показваха рзлични ритуали. Тези момиченца се подготвят за седянка.

Като бях малка ходех на народни танци. А докато учех в Разград при баба, ходех на кръжок, в който правехме същите тези неща – титуалите, празненствата, седянките. Спомням си, че беше някак магическо, възраждането на забравени предмети от миналото, музиката, танците и песните. И днес ми стана тъжно и пусто.. някак в тези дечица, във възрастните жени, виждах онзи забравен морал, дето сега толкова ми липсва в хората. Чистота и нежност, но най-вече честността на чувствата. В румените бузки на момиченцата видях свяна и притеснението, от това да те гледат много хора. И се сетих, как и аз съм изпитвала същите неща, преди толкова много години, в един свят, който вече никак не е същия..

You may also like...