Неравна почивка

От доста време не успявам да си почина събота и неделя. В първия ден се събуждам нервно-рано, пия кафе, в главата ми се търкалят всички неща, които искам да свърша.. Излизам, прибирам се, каня се да чистя, да пусна пераляня, подремвам набързо… пералнята остава за неделя, почистването обикновено и то.

Вторият ден може да започне и с по-късно ставане, отмятане на отложените от предния ден задължения, подремване, кафе, разходка и докато си поема дъх, отново е станло 22 часа. Трябва да се приготвям за утре и работната седмица. И все не се чувствам отпочинала, а сякаш на един дъх съм погълнала свободното време или по-скоро ме е погълнало то. Омръзна ми собсвеното бързане и неспособността ми да стоя на едно място. Това, примесено с отлагане, може да побърка всеки нормален човек. 🙂

Днес с М. обикаляхме по магазините. В един от тях успях да се намърдам в огромна, феерично-розова блуза, тип прилеп и се отдадох на тичане между шандовете, в преследване на ужасената ми приятелка. Резултатът беше, че тя ми я купи за подарък и сега мога да си тичам прилепски на воля из къщи 🙂 За навън май е прекалено прозрачна и голяма..

А вчера се опитах до докарам до депресия друга своя приятелка, на която обяснявах как през следващите 30 години само ще работи, ще й увисне всичко, което има за увисване, дори и коленете, децата й някой ден ще й кажат, че не могат да я понасят и в крайна сметка ще се събуди отчаяно безсмислена. Замисълът ми претърпя неуспешен, може би защото девойката е все още в плен на приказно очакване от живота. Който, разбира се, смята за прекрасен. Което, пък мен ме радва особено много, защото я обичам.

Реално погледнато аз не съм песимист. Просто съм много уморена. И неравно отпочинала.

Здравей, Понеделник!

You may also like...