Първият ми публикуван разказ

Мой стар разказ излезе вчера на сайта на списание Едно. Малко на шега със себе си го изпратих за конкурса им и взех, че влязох в избраните 20. Радостно ми е 🙂 и се надявам това да е само едно добро начало.

“Цъфнали ми нарциси в душата” – черно-бял.

You may also like...

8 Responses

  1. ejjjik says:

    вчера го видях и така се зарадвах 🙂
    всъщност прочетох го още когато го публикува тук, не помня тогава писах ли ти, но толкова, толкова много ми хареса
    прекрасен е, наистина 🙂
    още тогава го пратих на всички приятели 🙂

  2. Alia says:

    Благодаря ти, Бистра и аз с голямо удоволствие чета всички твои постове на блога ти 🙂 Винаги са толкова вдъхновяващи за живот 🙂

  3. ejjjik says:

    хихи, не е ставало въпрос, но аз те чета от самото начало 🙂
    мисля, че брат ти пусна линк на блога си и оттам разбрах за теб 🙂

    и за да не пиша и в другия постинг – ах, моливникът е прекрасен! 🙂
    и аз днес си купих ново тефтерче 🙂
    (толкова е хубаво :-))
    след малко ще кача снимки на фликър, може да хвърлиш едно око 🙂

  4. Alia says:

    Тефтерчето е чудесно, както всички тови, които си показвала 🙂 Аз продължавам да издирвам моето, все някой ден ще го намеря 🙂

  5. asktisho says:

    Разказчето ти е много хубаво! Чете се на един дъх. На едно място се разсмях лекичко, при размяната на имената:
    -Елена
    -Емил
    Сетих се за поня скеч на Каналето преди време, камен Воденичаров в ролята на плажен гларус се запознава в Мартина вачкова в ролята на плажна туристка във Варна.
    -Имил – представя се той
    -Илена – усмихва му се тя
    :))))
    Защо точно тези имена избра? Има ли нещо общо? И, още веднъж разказчето е върхът, two thumbs up.

  6. Alia says:

    Ахаха, вярно, сещам се за този скеч 🙂 Няма нищо общо. А за имената, честно казано не помня, обикновено имената избират мен, а не аз тях. Просто знам, че тя трябва да се казва Елена, а той Емил – нищо друго не им отива достатъчно. Поне в моя въобръжаем свят.

    Благодаря за хубавите думи!

  7. RetButler says:

    Ще бъда откровен,което не означава,че друг не може да чувства разказа по различен начин.
    Ще започна с това, че ти си се опитала да вложиш смисъл и сърце в написаното,което много ми харесва.
    Началото ми се стори доста семпло и безинтересно,но аз продължих и средата на разказа след запознанството ми хареса определено и се вижда,че можеш да мислиш и пишеш в дълбочина и да си емоционална в същото време.
    Краят ми се стори неособено важен – като началото.
    Разказът ми се струва и доста биографичен.

  8. Vava says:

    Хубав разказ. Още тогава ми беше харесал, радвам се, че сега мога да поздравя авторката. Моят тогава не попадна в 20-те, но всеки ден със затаен дъх проверявах страницата на списанието. Голямо вълнение беше!

Leave a Reply