Здравей, Едит! Моля те, не падай!

Тя за мен винаги ще бъде момичето с бурята в очите. Дето пее под уличните лампи, в косите й валят надежди и никога не поглежда събраните монети. Дето не съжалява за нищо и минава през живота си като вечна мелодия. А не просто като обикновена, велика жена.

Все така я виждам, на тротоара, с цяло сърце обърнато към минувача. С ръце обърнати към себе си. Пееща, сякаш просто вдишва магия, а издишва чудо.

И притихнала в тъмната зала, в неделя се срещнах със стара приятелка. Много думи не ни бяха нужни, стигаше ми да потъвам в извивките на гласа й и да поплача с нея. Падам, падам, падам…
Благодаря за този филм, че ме пренесе в прегръдките на друга епоха, където погледнах в очите най-невероятната певица за всички времена.

И за първи път наистина не съжалявах за нищо.

You may also like...

3 Responses

  1. Slava says:

    Прииска ми се да бях с Теб Там и да се срещна с Нея!

  2. denica says:

    филмът беше объркващ от гледна точка на хронология,дори и за мен,която знам горе-долу за биографията и.аз лично очаквах да чуя повече от страхотните нейни песни,за 140-те минути на филма.

  3. Alia says:

    Ами на мен не ми беше объркващо, може би защото много пъти съм чела биографията й. Пък и според мен идеята на филма не беше да се наблегне толкова на фактите от живота й, колкото на емоционалното докосване от личността, гласа и магнетизма й.

Leave a Reply