Ден на забравените

Днес сирени в ж.к. Младост нямаше. То и като ги има, не че някой се скъсва да им обръща внимание…

Все пак в 12 ч. си постоях права и мълчалива 2 мин. Те, сирените, ми виха в сърцето.

Един от първите ми съзнателни спомени за този ден е как с баба вървим към пощата в Разград. И точно на моста, над реката ги чуваме. Спираме, всички спират, гледат надолу, целият град сякаш замря, колите, облаците, слънцето. Макар и малка, бях горда, че знам защо спирам, че отдавам почит, тя ме беше научила и това знание ще ме съпътства цял живот. Чувствах се горда. И тъжна.

Днес бях само тъжна.

You may also like...

4 Responses

  1. letq6ta_kalinka says:

    Здрасти,
    И аз живея в “Младост” и в 12:00 ч. имах урок, но все пак чухме сирени – даже станахме, нищо че имахме доста за писане 🙂

    Едно уточнение – тъй като кварталът ни не е малък, трябва да кажа, че чух сирените в “Младост” 3.

    Чао и хубав ден 🙂

  2. CarreraGT says:

    Вчера и във Велико Търново нямаше сирени или поне в моя квартал. Но други години ми е правило впечатление, че щом завият сирените, целият град замира, всички от кафенетата се изправят, няма един, който да се прави на интересен, всички се спират и навеждат глави. Така че спокойно, има надежда още за тази държава! 🙂

  3. asktisho says:

    На мен пък тези сирени винаги ми чупят психиката. Едно че са наследство от комунистическата система за сигнализиране при бедствия, аварии и бомбардировки, което мислено ме връща в една друга, по-кофти реалност – реалността на студената война, друго че плачевният им фаталистичен и тревожен вой направо ми разклаща здравето. От малък ги мразя.

  4. Alia says:

    Аз съм в Младост 4, явно до нас не стига звука. Радвам се тогава, че ги е имало наистина.

    А иначе, на мен ми действат потръпващо. Струва ми се, че има смисъл от тях. Били те и комунистически 😉

Leave a Reply