Нова къща, нов късмет

Последните две седмици се пренасяхме в новата квартира. Признавам си, душата ми излезе. Чак не мога да повярвам, че имаме толкова багаж. Или по-скоро хаосът дойде от неорганизираното ми опаковане – т.е. мятах всичко в разни чанти и кашони 🙂 Голямо благодаря на Димитър, татко и брат ми, за помощта от всякакъв вид.

Приемуществото беше, че новият блок е на 2 мин. от стария. Вече спокойно мога да се похваля, че подредихме багажа, докараха ни хладилника, входната врата е сменена, освежихме обстановката и имаме страхотна гледка 😉

Изявих огромно желание да преместим печката на остъклената тераса и сега, когато готвя, вятърът минава през процепите и върти парата от тенджарата. Гледам небето и розовите облаци от осмия етаж, а душата ми се чувства свободна.

Имаме си и интернет, трябва да си пуснем кабелна и да си купим пердета, за да завършим проекта. И уж малко остана, а на мен все още ми е нервно и напрегнато, може би защото ми трябва повече време, за да свикна с новото място.

Иначе е уютно, вечер сядаме на загасени лампи в кухнята и си говорим – без шумящ телевизор или звънящи телефони.

Единствените пострадали от пренасянето (освен кръста на Димитър и моите нерви) са една пукната купа и саксиите ми. Горките цветенца се обърнаха веднъж в колата, едно аз собственоръчно го изпуснах два пъти, счупих няколко клончета от мушкатото… Но сега се съживяват на терасата, с много слънчице, вода и яйчени черупки. Най-гадното е, че оставихме пред вратата 3 големи саксии, докато им намеря място и на следващия ден едната липсваше. Бях изключително възмутена и налитах на бой, само дето не знаех на кого 🙂 .

В голямата стая има много жълто, много хубава светлина, а леглото е меко и удобно, няма бабуни, от които да ме боли гърба всяка сутрин.
Винаги съм твърдяла, че обичам промените, но явно вече съм остаряла и сега смело мога да заявя, че близките 3 години не искам да се местим никъде.

Хайде и нека новият ни дом бъде винаги пълен с обич, топлина и спокойствие!

You may also like...