Книги

В последно време Димитър ме изненадва много приятно с различни книги. Има особена тръпка в това някой друг да ти избере четиво, защото не знаеш какво да очакваш. Настройвам се откривателски и ги изгълтвам на един дъх.

Последните придобивки са:

Изчетох я точно за час и половина. Алесандро Барико е нов автор за мен, но определено ще повторя. Магията се крие в простия начин, по който героите се просмукват през теб, стават ти близки и познати, само след няколко страници. Усещаш, че седиш на една маса с тях и те ти разказват, шепнат или просто си мълчите. И ставаш свидетел на едно отмъщение без кръв, което носи опрощаващата сила на времето, човечността и мимолетната среща между два погледа.

Харесвам стила на Мартин Карбовски, още от пъврите му изяви в сп. “Егоист”. Като тинейджър пикантериите му са ставали повод за много смях в училище и приглушено-срамежливи коментари. Но в тази книга на преден план изпъква не точно арогантността. В доста от пътеписите му прозира обич към човека. Надежда. И едно непрестанно преследване на красотата, която се крие дори и на най-пошлите места. Очарована съм от откровеността на автора. И натъжена.

Тази е прясна, прясна – от вчера вечерта. Очаква ме по Великденските празници, след като омеся козунаците 🙂

Някой ден ми се иска да имаме стая, която да крие прозорец, с тъмна завеса, на всяка стена по една етажерка – от пода до тавана, с наредени книги. По средата бюро, с безшумен компютър, чаша кафе и пепелник. В единия ъгъл виждам и малка кушетка (харесвам тази дума), да си подремвам с книжка. Ех, тогава, предвиждам такъв живот, че само си викам “Дано!”.

You may also like...

5 Responses

  1. Galia says:

    Blagodaria, 4e spodeli tezi hubavi knigi s nas!
    Az syshto mnogo xaresvam Karbovski. Ne znaex za tezi pytepisi i te optredeleno me zaintriguvaxa, shte si gi kupia.

    Za takava staia, me4taia i az i syshto si kazvam “dano”.
    DANO naikoi den da ia imame i da se naslajdavame na spokoistvieto, xubawite knigi i virtualniat sviat s cigara v ryka:)

    P.S. Fen sym na tvoiata taina gradina i vinagi proveriavam za neshto novo. Mnogo krasota ima wyw wsi4ko koeto si napisala! Pozdravlenia!
    (Izvini me za latinicata)

  2. Alia says:

    Иха, как ме усмихна коментара ти 🙂 Благодаря за милите думи.
    Много уважавам хората, които питаят любов към книгите.

    А за другото – дано! Пожелавам ти го!

  3. Ани says:

    :-)) Наистина е приятно друг да ти избере четиво, особено когато уцели настроението ти в момента.

    Алесандро Барико е явление в Италия и по света вече няколко години.

    Горещо ти препоръчвам да прочетеш “Коприна”. Ще ти хареса.

  4. lyd says:

    това ми напомни за мечтите ми за “читателско диванче” за двама 🙂

    а такава стая…не е голям проблем да се направи ако имаш стая 🙂 а аз, тъй като не можах да си намеря ужасно евтини рафотове, смятам да ескпериментирам с високи колони от книги 🙂 докъдето мога да ги стигам без стълба. хем и малко гимнастика когато ми се прииска да извадя някой от по-долните 🙂

  5. CarreraGT says:

    Много се радвам напоследък да намеря блогове, където се описват книги, полезно е да се размени някое и друго мнение. Иначе като не обсъдиш някоя книга… струва ми се по-празно.

    Първите две не съм чела (а и не съм много голям почитател на Карбовски), но наскоро прочетох \

Leave a Reply