Сънища

Понякога всичко, което сънувам е изключително реално. Често и цветно (това не беше ли симптом на някаква болест на психиката?).

Тази нощ сънувах как карам служебния ни опел. Не знам защо аз, просто излязох от офиса, отключих си го, запалих и тръгнах. Карах идеално плавно, спокойно и уверено. Успях да спра на светофара, завъртях и се върнах. После се обадих на един колега да дойде да паркира, че аз не мога 🙂 .
Най-интересното в случая е, че аз не умея да карам. Нямам книжка. Учили са ме, преди години, но съм в много начална фаза. И вече от много време не желая да тана шофьор.

Но на сън ми хареса. Не беше страшно и липсваше ужасяващия трафик на София. Може би за това. Ако имах къща на село и лозе или нива, бих искала да имам един москвич, с който да карам по полето и да си пренасям реколтата. 🙂

До толкова ми се ограничават мечтанията относно колите. Но пък сънищата все още са по-хубави от реалността и от тях не бих се отказала за нищо на света. Дори и от онези, дневните.
Сънуват всички, но различно.
Сънуващите във тъмата на нощта
на сутринта намират сънищата си отплавали.
Но сънуващите през деня опасни са,
защото виждат сънищата си наяве
и могат да ги сбъдват
.”

Т.Е. Лорънс

You may also like...