Пролетно

Вчера ми се стори като първия пролетен ден. Макар, че е февруари. Дали през март ще е зимно?

В обедната почивка срещнахме професор Вучков и Димитър го застреля с това какъв голям фен му е 🙂 Понеже често го мяркаме, той все ми повтаря как ще го заговори. Човечецът отначало се стресна, но после се отпусна и си говорихме за простаците. Симпатяга. Викаме му “Много прекъсвате зрителите си!”, а той: “Тъй е, тъй, прекъсвам ги”. Изглежда доста по-различно на живо, някак смачкано и плахо.

За няколко дни изгълтах “Портрет в сепия” на Исабел Алиенде. Нейните книги винаги ме изпълват с някаква тиха топлина. Оставят меко усещане за женственост. Нещо, което ме кара да ги харесвам ужасно много. А за това допринася и чудесния им превод, в който има частици от автентичния вкус на испанския, мелодичност, която на нас ни липсва.

Днес имам нужда от лалета. И фрезии. Смятам да се обзаведем, подобаващо.

A вдъхновени от ето тук сме решили да обикаляме.

Изобщо предвиждам чудесна пролет!

You may also like...

Leave a Reply